kafence.com
за хора, небезразлични към хумора
 


Смешни снимки от веселбата
Смешна снимка fast food Смешна снимка studentsko kreslo Смешна снимка countdown Смешна снимка otkriha cenite na traktorite Смешна снимка shliup Смешна снимка she let the dogs out Смешна снимка miqchki na stykla Смешна снимка brandi belle and video games Смешна снимка dii konche Смешна снимка styklopaket
<-- По-нови По-стари -->
-- 2006-05-17 15:20:18 -- feb

Дневникът на доктор Фройд

28 февруари 1899

Днес при мен беше госпожа Рихтер и проведохме поредния сеанс. Накарах я да легне на кушетката и да ми разкаже сънищата си. Господи, какви прасци има тази жена! Тайно се надявах да каже, че ме е сънувала. Уви, не! Сънувала, че я гони едър бик само с един рог, ама мноооого голям! Опитах се да извъртя нещата в моя полза и да я убедя, че големият рог е символ на мъжкия член. Попитах я дали не свързва бика с някой неин познат, а тя ме нарече "мръсник". Закани се, че няма да стъпи повече при мен!

11 март 1899

Днес не дойде никой, затова се отдадох на теоретична работа. Решил съм да докажа научно, че всички човешки действия са породени от сексуален мерак. Сега търся научен термин за "мерак". Все пак обществото е твърде консервативно и едва ли би приело нещата да му се казват право в очите. Освен това ще ме обвинят, че хипнотизирам клиентите си с цел да слушам мръсотии. Но какво да направя като нямам пари за еротични телефони?

31 март 1899

Посети ме генералшата Цимер. Генералът напоследък се държал доста хладно с нея. От пламенен любовник се превърнал в безразличен съквартирант. Всички опити на съпругата да го прелъсти били безуспешни. "Виси му като магарешка опашка", изплака госпожа Цимер.
- Хм, опашка ли казахте? - придадох си замислен вид и се направих, че записвам нещо в тефтера си. Този генерал е пълен идиот! Да имаш такава жена и да не я употребяваш! Е, прасците й не са толкова хубави като на госпожа Рихтер, но пък какъв задник вади!
Предложих на генералшата да легне на кушетката, за да й помогна. Без капка свян тя започна да се съблича и не спря до момента, в който остана чисто гола.
- Хайде, докторе, помогнете ми! - изстена тя с глас, който би вдигнал и най-безутешната магарешка опашка.
В този миг аз осъзнах, че съм изправен пред страшен избор - между природата и науката.
Науката отстъпи.

2 април 1899

Хазайката ми госпожа Бунте пак ми вдигна скандал за наема. Обясних й, че скоро ще съм прочут учен и ще имам много пари, но тя е непреклонна. Все пак каза, че можела и да почака, ако съм й направел от "оная магия, дето съм направил на генералшата". Явно е подслушвала дъртата вещица.
Притеснявам се обаче дали кушетката ще я издържи - тая свиня тежи над 150 кила.

14 април 1899

Отново писах. Още не съм измислил невинна дума за "мерак". Колебая се между "лабудо" и "болидо". Първото обаче ми звучи като порода маймуни, а второто май че е някакъв автомобилен термин. Трънлив е пътят на учения!
Седнах да препрочитам любимия си Софокъл. "Едип цар". Бе, тоя Едип си е ебал мамата! Много се развълнувах. Като се замисля, майка ми също ставаше… Въпреки, че беше с мустаци и имаше повече брадавици, отколкото е прилично, трябва да си призная, че често съм я сънувал гола. Какво ли означава това?

25 април 1899

Днес внезапно дойде госпожа Рихтер. Извини ми се, че се държала грубо с мен миналия път и каза, че вече ми има пълно доверие, особено след като разбрала как съм помогнал на генералшата. Значи вече се е похвалила, мръсницата…
"Аз, слава Богу, нямам подобни проблеми", каза Рихтер, "но ме измъчват тревожни кошмари и искам да ми ги разтълкувате".
Поканих я да легне на кушетката и взех тефтера си. Сънят, който ми разказа, бе твърде красноречив.
"Лежах на железопътни релси в мъглив ден. Изведнъж чух локомотивна свирка. Към мен с огромна скорост летеше мощен влак. Опитах се да стана от релсите, но не можех. Разпищях се от ужас, но в мига, в който локомотивът ме докосна, тялото ми се превърна в дълбок тунел и влакът тържествено влезе в мен. Изпитах огромно облекчение…"
За мен всичко беше ясно. Но как да й го кажа? Дали няма отново да я обидя и да се лиша веднъж завинаги от гледката на прекрасните й прасци?
- Ъ-ъ-ъ….доколкото бих могъл да разтълкувам съня ви, госпожо… - запънах се.
- Аз не искам да го тълкувате - прекъсна ме тя. - Искам да ми кажете как да сънувам такива прекрасни неща всяка нощ.
Усетих, че авторитетът ми ще рухне, ако не дам задоволителен отговор, затова се опитах да сменя темата. Сетих се за "Едип цар".
- Госпожо Рихтер, случвало ли ви се е да сънувате, че осъществявате интимен контакт с майка си?
Гледах тъпо ухилен пациентката си, а тя стана и ми удари такъв шамар, че тефтерът ми изхвръкна през прозореца. Този път мисля, че я загубих завинаги. Егати комплексарката!

26 април 1899

Госпожа Бунте влезе в стаята ми под предлог, че намерила тефтера ми и искала да ми го върне.
- Ровила сте в личните ми записки? - креснах й аз възмутен.
- Да, но да си призная нищо не разбрах. Какво е "либидо", някакво горско животно ли? Либидо ли каза? Бинго! Това е думата. Запрегръщах дебелата си хазайка в пристъп на неударжима радост.
- Ей, Зиги, нека първо легна на кушетката - палаво каза тя.

5 септември 1899

Отново препрочитам "Едип цар". Дали е изпитвал наслада, когато е обладавал майка си? И защо, щом чак толкова се разкайва, не си отреже оная работа, ами си избожда очите? Дали пък Едип не е самият Софокъл? И ако е така, не е ли сфинксът литературна проекция на проклетата Софокълова хазайка?

27 декември 1899

Пак дойде генералшата. Разрева се още на вратата. Хванала мъжа си на калъп с коледната елха.
- Беше целият избоден от игличките, но ръмжеше от страст - изхлипа госпожа Цимер. - А когато брадата му пламна от свещичките, направо изпадна в екстаз.
"Какво правиш, Карл?", попитах го, а той ми каза, че най-после си намерил гореща партньорка. И ако се съди по опърлената му брада, май беше прав.
Кажете ми, доктор Фройд, аз студена ли съм? - тъжно попита тя, докато си сваляше роклята.
Установих, че не е.

15 януари 1900

Госпожа Рихтер пак наруши обещанието си и дойде да ми разправя перверзните си сънища. Сънувала, че е тресавищи и в нея затънал цял керван камили. Е, това вече е ужасно неприлично.

5 февруари 1900

Теорията ми за Едиповия комплекс се оказа вярна. Днес, докато утешавах госпожа генералшата, я попитах:
- Кажи ми скъпа, не ти ли напомням с нещо на баща ти?
- На баща ми - не, но адски ми приличаш на Едип цар - отвърна тя.
 
Източник : daobg форуми
Коментари [0] | Отваряно [37551]

Сподели в :
 
 
nick | коментар

 

Бой нямаше. Имаше превантивно-възпитателна дейност, извършена с голяма динамика
---- naso
Страница :
Най-ново   1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >   >>   Най-старо  
за контакти, разклонители, щепсели и други ел.материали : feb [маймунско а] kafence [точка] com 
Оферти за екскурзии, почивки и хотели  |  Защита на данните | Условия за ползване ©2002-2024 kafence.com All rights reserved.
Maintained by Linux на български



exec : 0.13