 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2009-03-11 11:04:03 -- feb | ||||||||||
История на мръсните чорапи ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис…така е по добре. ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям. ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено - няма да ги сменям. ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи…нещо си въобразява. ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?”…какво му стана на тоя човек. ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна….?!?!? ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо. ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга. ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят! ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)…това пък защо? ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи. ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна …. даже не разбрах кога е станало, още спях. ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка… ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо…. така ли? аз не усещам нищо. ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока. ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно … абе какво им става на тия хора само забягват на накъде. ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат…сигурно са сбъркали номера. ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха…странно вечра ги полях. ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село….тука става нещо странно. ден 21: Хлебарките напуснаха блока…такова изселение не бях виждал. ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка…не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне….горкия сигурно е ял нещо развалено. ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха. ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде. ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се. ден 26: Тука нещо мирише на лошо…продължавам да драйф…… ден 27: ……. ден 28: ……. ден 29: ……. ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас. |
||||||||||
|
Източник : smqh.info Коментари [14] | Отваряно [45650] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо