Физичната епопея Вятър духа, куче лае,
Нютон моркови копае.
Но пада ябълка, ръбата
и му се пръсва о главата.
С псувни дървото той събаря.
И всеки ден се туй повтаря...
Тринайсета цицина зрее,
докато оня проумее,
че не главата, а Земята
привлича кат магнит телeсата...
И после в бинтова одежда
фаталния закон изжежда!
Взрив ... и облаци от пара
носят се над малка гара.
Бай Карно, оплискан в бира,
пак си зъбите събира.
Опитът му пак не случи -
цикълът не се получи.
Парният котел пак гръмна
от идеята му тъмна :
амбициран до небето
да повдигне КПД-то,
в машинарията си гнусна
не въглища, барут той пусна!
След бурна нощ, във златна вана
Архимед се къпе в пяна.
Какво ще стане той не знае,
ако се вътре изпикае.
Изпъва се.
Напъва се...
Хоп, и ваната прелива!
С физиономия щастлива
"Еврика!!!" крещи и значи -
край на всички неудачи :
"Всяко тяло потопимо
ще измества точно вино
толкоз, колкото, изглежда,
бъбрекът му произвежда!"
Щастлив увиват го в хавлия,
макар и още махмурлия...
В кален гьол коза се дави
и ВЪЛНИЧКИ КРЪГЛИ прави.
Максуел - рибарче блатно,
гледа шоуто безплатно.
След като със кеф остави
добичето да се удави,
измъкна го, одра, отвори
и с нож корема му разпори :
Намери вътре в плат увит
подгизнал електромагнит...
"Това е значи тази сила,
ВЪЛНИТЕ КРЪГЛИ породила!"
И над шаран със лук и бира,
вълните продиференцира.
В парка слънцето припича.
Алберт по гащета тича -
изнасилва си краката
с хронометър във ръката.
Пружинката се скъсва нещо,
но той улисан не усеща...
След час пристига при бай Петър
(със неподвижен хронометър!)
|