Било облачен и хладен пролетен ден , оловни облаци раздиряли небото , едрите капки дъжд покапвали и се стичали по кирмидите по капчуците на монастира.
Сенсея и двамата ученици пиели кротко жасминов чаи /биле свръшиле виното вече/ секи си съзерцавал собствениа си дзен , а опстановката предразполагала размисли със всевечен смисъл , сенсея съзерцавал купичката със жасминоф чай като си мислел за вселената и неините колебания все едно рабръква чая и флуктоациите у простанствено-времевия континиум./-ка би та азе наплънил с вино ако имаше - мислите на сенсея за чая/
но младия монах Вин-Це-Пии нежно съзерцавал новата риболовна макара на сенсея и се наслаждавал на отблясъците на болчетата и кривината на шпулата и нарезите по неа - всевечен смисъл откривал
Светкавица раздрала следобедното небе
- Достатъчно ... - каза сенсея
- какво имаш на фпредвид сенсей че е достатъчно , дъждовното време ли или бумтенето на светкавиците ? или имаш на фпредвид че е достатъчно всеки дълъг път да започва със мининка крачка на преде - и оденето на риба требе да започне със копането на чръве и сбирането на конощипе ли ? Ели че преди да са поиде на риба , мининката крачка е че пръво духъ на човека да биде равен куто водъта на езовира и да остаи сека суета светска ли ?
- Достатъчно си врътял таа нова макара без конци, че ще а поариш без още да съм я водил на риба , послем ще та връта на мъдете си азе ...
- ндаааа каза монаха - проникновено - манинката крачка преди одене за риба е драпането по мъдете -
гушерчето лекооо се протегна сънено .../ще зема да го сабуда тава гущерче - да знаате/