Ода на срането Сери, сери, сери,
Ако щеш гъза си съдери!
Сери сухо, сери влажно,
Сери постно, сери блажно,
Сери на куп, сери суджук,
Сери какъвто щеш боклук.
Сери по синори и по храсталаци,
Сери по прически и по мустаци.
Сери на дъските измити,
Сери на всички по главите.
Сери на булченската къща,
Сери на милата си тъща.
Сери да дрънкат чал стъклата,
Сери на всички в устата.
А щом на ски отидеш ти,
На пухкавият сняг се изсери,
Спокойно брой си ти лайната,
Които като тънка прежда,
Гъзът ти кльощав произвежда.
Само на търбушон недей да сереш,
Защото гъза си ти ще съдереш.
И представи си за миг света,
Покрит с голям слой от лайна
И някъде по средата
Ти с радост си подаваш главата
И колко гордо ти поглеждаш,
Защото сам ги произвеждаш.
|