На село се пазим Ний на селу по принцип си се пазим един друг. Щото сме свикнали да си викаме през дувара, или през мрежата, на поне 4-5 метра разстояние. Тъй и плюнки да фърчат, докат стигнат до комшията, са изпопадали. Редовно се подпомагаме с анти-вирусни препарати на винена и плодова основа. Маски нямаме, ама тензух и басма - колко щеш. Мой са увийш кат мумия с платове от на баба ми чеиза останали още. Ни вирус ща фани, ни дяволи. Пък кръчмите ни са тъй задимени, че докат влезе бацила, докат се ориентира у мъглата кой податлив, кой не, вече сме преваксинирали... Социалните контакти са ни у гората. Казаха, че вирус по дърветата не ходи, ни по тревата. И мой си кашляш на воля там. Даже да те чуй някой, няма да влезе у гората. Презапасяване няма, щот у магазина само жълта лимонада и фафли Чайка. Продавачката ръцете й целите у пръст, тамън идва от градината горката. Пък то хумусът се води тройна защита на кожата... Не проветряваме, като отваряме прозорците, щот сме с дървени черчевета още, и тъй или иначе целогодишно си духа през тях. Ръцете ги мийм с ония сапун, със свинската мас и сода каустик. Я мине нещо през тая сода, я е пукясало.
Живи и здрави!
|