Поезия за Челопечене Тихичко почивали си хората в града,
кученца си лаели, пичове си пушели трева,
и тъкмо идвал края на нощта,
и София била разтърсена
от мощна взривничка вълна.
"Страхотно" казала си старичка жена,
която бавно чакала смъртта,
дечица плачели със всичка сила,
а пичовете пафнали една трева.
Кметчо Бойко станал лекичко смутен,
дръпнал пердето и останал изумен,
Какво да видят хубавите му очи.
Европейската му столица гори.
Нахлузил чехлите и в мерцедеса,
засилил се от интереса,
какъв е този пушек сив,
отровен ли е ,
или прави те щастлив.
Оказало се, че военните се заиграли,
и складчето им се запали,
и хората от близките селца,
подишвали дълбоко сярната мъгла.
По медии Бареков се поти,
Генералчето главата го боли,
какво ще правим ний сега,
като останем си без столица.
И изведнъж изпълни се на Бойко цялата глава,
с идея за коварничка лъжа,
ще кажем ний на хората сега,
че това не е сяра а летничка роса.
И хората ще ни повярват ей така,
както за всички други подлички неща.
И радостни поседнали на зелената трева,
ракийка пийнали с по линийка една.
Така завършила тази весела история,
как решена е поредната пародия,
затова мисля да ви пожелая весел ден,
последен може би, но пък необикновен.
|