 стр.83 от 206
|
 за хора, небезразлични към хумора |
| По-нови | По-стари |
| -- 2010-09-16 19:04:15 -- feb | |
 Ревността на бащите към дъщерите е пословична. При някой е болезнена, при други е значително по-слабо изразена. A когато малкото момиченце на татко започне да ходи по срещи - да внимават гаджетата й....
Правило номер едно: Ако паркираш на моето място и звъниш, по-добре бъди разносвач, защото освен подпис, нищо друго няма да получиш. Правило номер две: Не докосвай дъщеря ми пред мен. Може да я гледаш, стига да не си спускаш погледа върху нищо под брадичката й. Ако не можеш да си държиш очите и ръцете далеч от тялото на дъщеря ми, ще ги изтръгна. Правило номер три: Разбирам, че се смята за модерно, момчетата на твоята възраст да носят панталоните си паднали. Моля те, не го приемай като обида, но ти и приятелите ти са абсолютни идиоти. И все пак, бих искал да се изясним по този въпрос, за това ти предлагам един Източник : Dostin FUN by Софрони ... прочети още ... |
|
|
Коментари [14] | Отваряно [42492] |
|
| -- 2010-09-09 13:11:40 -- feb | |
 Епизод 1: Жълтата заплаха
В момента над Корусант грееше ярко слънце, птичките пееха, а небето беше ясно - без нито едно облаче. Един прекрасен ден, подканващ човек да излезе навън и да се поразтъпче, да се порадва на живота. И хората го правеха... с едно изключение. Дарт Вейдър си стоеше в едно открито кафене, надул климатика си до краен предел, но въпреки това жегата го измъчваше. Пиеше си сутрешното кафенце и в момента играеше тристранен шах с Йода и Оби-Уан Кеноби. Губеше по един неуловим за околните начин, но самите участници ясно виждаха накъде отиват нещата. В момента двамата му противници се бяха съюзили срещу него, но тази игра продължаваше, докато не останеше само един играч, така че всеки от тях дебнеше за евентуална грешка на другия, за да го прецака. Вейдър мразеше да играе шах в горещо време, тъй като все някой от трите му централни ... прочети още ... |
|
|
Коментари [99] | Отваряно [41897] |
|
| -- 2010-09-09 12:16:08 -- feb | |
 А също така и решенията :)
Лъв броди из пустинята. Едно време имаше задача за физици да се приложи метод за хващане на лъва и поставянето му в клетка. Ето как се решава тази задача в епохата на информационните технологии: Програмист на Паскал: Преглежда цялата пустиня в цикъл по X и Y. Когато открие лъва, строи около него клетка. Напреднал програмист на Паскал: Сортира пустинята по възходящ ред, след което търси лъв по двоичен метод и строи около него клетка. Ако в процеса на строежа лъвът си отиде зарязва работата с вик: "Range Check Error". Програмист на Си: Търси в пустинята камък и го слага в клетка. Присвоява на камъка стойност "лъв". Напреднал програмист на Си: Присвоява на пустинята стойност "клетка". Програмист на Си++: Създава клас клетка по такъв начин, че лъвът да е негова съставна част. ... прочети още ... |
|
|
Коментари [177] | Отваряно [44979] |
|
| -- 2010-09-07 17:12:26 -- feb | |
 Тая сутрин Поразяващата Трътка беше в особено добро настроение. Погледна с едно око към слънцето и се прозина шумно.
- Вече е 12 часа, Минету. Моише да ме събудиш по-рано. - Моят бял врат греши. - усмихна се Минету, - Часът е около 10 вечерта -хич не е посрано. Това не слънце, това гъзената лампа. Дори вечно поправящият го и всезнаещ Минету не помрачи веселото настроение на Олд Шитърхенд. Той оцени усмивката на индианеца като доста жизнерадостна тази сутрин, което разбира се значеше, че е по-тънка от лист хартия и по-остра дори от широкият му нож за обрязване. Поразяващата Трътка вдъхна дълбоко глътка въздух, като по невнимание нагълта една нощна пеперуда, закашля се и от немай-къде я глътна, и отприщи мощна въздишка, признак на прекрасно душевно състояние. - Мой червени братко, нека да изпушим по една лула! - Тържествено полу-предложи, полу-заповяда опитния Източник : maniaks.hit.bg ... прочети още ... |
|
|
Коментари [107] | Отваряно [43228] |
|
| -- 2010-09-01 17:21:32 -- feb | |
 В сравнение с останалите домашни животни, амебите притежават някои безспорни преимущества.E да, и някои недостатъци!
Те са непретенциозни, не се нуждаят от непрекъснати разходки, не капризничат за най-новия “Педигрипал” или “Уискас” и лесно се привързват към членовете на семейството. Амебите никога нямат бълхи – нещо, което ги прави изключително симпатични, макар че от друга страна - лишава амебособствениците от едно такова приятно занимание като ежедневното пощене за бълхи. Защото знаете ли колко е приятно вечер, седейки пред камината, да сложите домашния любимец на коленете си, да оставите за малко чашата с шампанско (или джин с тоник, или коняк) и без да бързате – бавно и някак с достойноство да се заровите в козината му, за да търсите бълхи! И кое тук е най-важното? Ще си отговоря сам, защото това беше риторичен въпрос. Най-важното е не какъв е резултата от търсенето на бълхи, най-важно е Източник : maniaks.hit.bg ... прочети още ... |
|
|
Коментари [14] | Отваряно [43116] |
|
---- naso
Най-ново << < 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 > >> Най-старо