 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2014-04-21 23:06:06 -- feb | ||||||||||
Христос го втресе Покрай настъпилата празнична олелия не мога да пропусна да отбележа разнородния спектър от поздравления, които изпълниха правописното интернет пространство.
Най-разпространени са пожелателните формули на любителите на интервалите и главните букви. Сред тях се открояват изрази като Во истина Во скресе!, чиято разрушителна логика сигурно намеква, че българският език в корените си е свързан с финландския, трупащ непонятни представки пред думите на поразия. Срещат се още знаменателни подтипове на преосмислени предложни връзки като В Исти на Воскресе! Плътно зад тях се нарежда групата на стоичковистите, които изписват свещенодействащата конструкция като Христо С. воскресе! Не бива да не се отдаде заслужена почит и на гилдията на йотиращите, които придават особено очарование на словосъчетанията и надграждат цитираните мутации с нови любопитни нюанси. Освен Войстина воскресе!, което можем да приемем за статистически минимум на стандартното отклонение, тук-таме можем да се натъкнем и на оригиналното Вой стина воскресе!, което имплицира библейската трактовка, че Исус е зъзнел в гробницата си, докато не му е додеяло и накрая не се е пробудил, виейки. Проникновеното тълкувание на светото писание за хипотермията на тялото божие намира своето доразвиване и във формулировките на престараващите се морфологисти, които са съхранили неопетнен средношколския рефлекс на съмнението, че често-често изяждат по някоя буква, та затуй гледат за всеки случай да я напъхат някъде за фасон. От тях се раждат крилати изрази като Во изстина воскресе, а следовниците им, тайният орден на етимологизаторите, прозират избледнялото първоналичие на думата „кръст” в целия словесен миш-маш, та бързат да ни изненадат с правописния шедьовър Воизстина Воскресте! В този ред на мисли е особено важно да се отбележи присъствието на актуализаторите, които са непримирими спрямо архаистичната и анахроничната тенденция в този идиоматичен вербален жест. Те утвърждават практиката да се изписва Христос възкресе! – Наистина възкресе!, а ултрамодерното им лексикално крило дори настоява на Христос възкръсна! – Наистина възкръсна! Помежду им се срещат и яростни привърженици на лингвистичната теория за езиковата икономия, които въведоха в рамката на ритуалната диалогичност напълно нов компонент: Христос воскресе! – Абе излишно е да го повтаряме! Срамота би било да подминем редукционистите, които в несигурността си къде точно се пише О-то предлагат на нашето докарано вече до истерия любопитство неподправени правописни екстреми. Освен умерената им клика, която е склонна да открива в израза вкаменени стари падежни форми и настойчиво изписва Воистину воскресе! или просто чиито членове са застъпници на принципното потъмняване на широките гласни в българския език и държат на Воистинъ воскресе!, съществуват и заклети представители на старите У-основи. Те създават истински уникати, пряко кореспондиращи с лекционен курс на катедра по китаистика: Христос Ву скресе! – Ву истина Ву скресе! е онзи немилосърден дзенбудистки алгоритъм в ортодокталната парадигма на съвременната ни вяра, който може в скоро време да деформира канона в посока на промяна на утринната молитва с медитация и левитация. И това най-накрая би обяснило напълно библейската загадка за ходенето по водата Исусово. Незаслужено ще бъде да подминем и групата на рефлексивистите, които убедено подозират наличието на някакъв старинен, вече непознат в съвременния език възвратен глагол, поради което упорито държат на конструкцията Во истина воскре се! Безспорно това е свързано с интиутивното убеждение, че възкръсването е нещо като да се възпреш, да се опреш или да се опереш. Не по-малко внимание обаче заслужават и асимилаторите с убеждението си, че някъде в правописния план на сакралното слово е логично да се спотайва някакво обеззвучено З. Затова се мяркат варианти от безобидния Христос возскресе! до съкрушителния Хрис, тоз возскресе! – Вай! Истина возскресе!, като е очевидно как в преструктуриращите пориви на верующите се прокрадват елементи на страхопочитателна експресия и на битово второлично общуване, изразено със собствени имена. Понякога, разбира се, в изказа на сценографистите ти-формите са подсилени от автентични местоимения, изтръгнати от редицата на буквената последователност, предшествани от възторжена междуметийна импулсивност и последвани от утвърдителни частици с емоционален характер. Целият израз добива особена вътрешнореторична многостепенна комуникативна ориентация с твърде изразителна интонационна крива, в която изненадата се преплита с недоверието и накрая с триумфа на безпрекословното съгласие с фактологичната неоспоримост на божието чудо: Христос воскресе! – Ойц! Ти?… Нá – воскресе! Последният поздрав е особено актуален на седем ракии и две и половина агнешки плешки… Изключително екзотична е групата на така наречените хедонисти деперсонализатори, които по отношение на смислово-синтактичния план на съобщението се интересуват не толкова от субекта на действието, колкото от самото действие или дори най-вече от съпътстващите сказуемото обстоятелствени гастрономични пояснения, поради което – макар и рядко – можете да се натъкнете и на оказионализма Хрус! Тост! Воскресе! С оглед на краткия преглед на културата българска по Великден склонни сме да предположим, че тази година Христос не е могъл да излезе по-прав от смъртта на смъртните, както интерпретират религиозното песнопение смертию смерт „по-прав“ неговите възторжени фенове. По всяка вероятност се е преобърнал в гроба си и е останал да си кюти на топло, тъмно и сигурно от страх, че е близко сбъдването на литературното пророчеството Исус отново разпнат. Но това не ни пречи ни на апетита, ни на жаждата! Плюскай, българино, стига целомъдрено говеене! Нагъвай агнешко, поглъщай салати, пресушавай дамаджани! Да живеят седемте смъртни гряха, особено чревоугодието и лъстолюбието, че след страстите Христови ред е и на страстите човешки – нали той ги разбира тези работи в тленната си обвивка на наследието Адамово. Пък и защо да си кривим душата в името на правата вяра? Христос е супер – пич и половина, хипар и купонджия! Дали на кръста, или на небето – той е над тия неща. Нема да се сърди, нЕма да се пУашиме ние, бУагочестивците. Ха, наздраве, па си оставете място и за утре – скоро е Гергьовден! ББ |
||||||||||
|
Източник : Диче Клюки Коментари [2] | Отваряно [33087] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо