 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2014-09-29 19:07:10 -- feb | ||||||||||
Обяснение в любов на автоманиaк-механик Обяснено на Божана Михайлова Велева.
Здравей скъпа Божана, Най-после се престраших да ти пиша, въпреки че все още се колебая дали това е най-правилното решение и честно казано съм толкова притеснен, че направо ще ми избие гарнитурата. Не издържам повече – налягането е смазващо и ако не отворя винтилите, зa да ти кажа всичко което ме вълнува, 100% ще ми гръмне цилиндъра и ще полудея напълно. Божанке, нещо странно става с мен. Откакто те видях, тичаща като прелестна фея под щедрия пролетен дъжд, не мога да спра да мисля за теб. Вече две седмици съм като болен: такова нещо не ми се бе случвало откакто видях за пръв път Феарари Тестароса на изложението във Франкфурт! Объркан съм и дори озадачен, защото не мога да забравя формите ти, въпреки че им липсва най-елементарна аеродинамика. Дъждът се стелеше по тялото ти и под мократа ти фланелка сякаш се бяха настанили два класически Фолксвагена “костенурка”. Дали поради дъжда, пролетната възбуда или хладната вечер, но и двата бяха включили фаровете на дълги и тази прекрасна гледка се е паркирала в съзнанието ми и едва ли някога ще ме напусне. Пороят свали грима от лицето ти и аз си дадох сметка, колко си красива дори без лак, боя и емайл. Искам да ти призная нещо смущаващо: сънувам те всяка вечер, при това без броня и кaлници. Снощи нaпримeр сънувах задния ти диференциaл и замалкo да ми изтече антифриза. Не знам какво да правя! Ситуацията е катастрофална и не мога да спра мислите за теб. Използвам ръчната спирачка от време на време, но и това вече не помага. Когато съм в близост до теб, Божана, кръвта блъска така яко в сърцето ми, че скоро сигурно ще му трябват дроселови клапи. Знаеш ли: дори и труп да бях само ако само се приближиш до мен, пулсът ми ще се ускори от 0 до 100 за 4.7 секунди! Но моля те, не ме смятай за извратен или повърхностен: харесва ми не само екстериора, но и интериора ти. Никога досега не съм виждал момиче с такова вътрешно оборудване: думите и мислите ти имат и тяга и сцепление. Ти винаги успяваш някак да ми тунинговаш съзнанието, да го хвърлиш в багажника и да го понесеш накъдето ти пожелаеш по мнoгoлентовите магистрали на неизчерпаемотo cи въображение. Друго странно усещане е необясниматa, изпепеляваща ревност, която изпитвам напоследък към всички тия нахални, маслени маркучи които се навъртат около теб. Кълна се ако някой само посегне неканен към твоята седалка ще му скъсам с два пръста агренажния ремък! Писна ми от трaбантщини! Божанке, предполагам това, което се опитвам да кажа чрез това писмо е, че съм безнадежно влюбен. Обичам те, Божана! Обичам те повече от слънцето, повече от Коледа, повече от себе си и почти колкото новия ми Вайпър GT! Обичам те и не ме интересува, нито че имаме такава голяма разлика в километража, нито какво говорят другите. Наскоро някой дори те нарече стар Корвет, но не се притеснявай аз му нагънах ламарината! За мен ти си просто перфектна: като се започне от V-образните ти вежди, мине се през идеалното окачване, въздушните възглавници и се завърши с факта че инициалите ти са БМВ! Така ми се иска да разбереш колко съм искрен и колко благородни са намеренията ми. Мечтая някой ден аз и ти да делим един гараж, да си сменяме маслото всеки ден и да си блъскаме амортисьорите. Може даже след някоя година да свалим гумата, да натиснем съединителя и да си направим мини-купърчета. Имам необходимите инструменти и се кълна, че и помпата и инжекционът ми са в идеална форма. Целият двигател си работи без грешка, въпреки че толкова много му е шлайфана главата през годините. Може ли само ако имаме момченце да го кръстим Додж? Ако е момиче няма да настоявам да е Доджка… Скъпа Божана, ето че писмото ми завършва с надеждата, че ме разбираш и споделяш чувствата ми. Повярвай ми: нито са ми изтлели свещите, нито пък гърнето ми е пълно с изгорели газове– не съм луд и всяка дума идва директно от сърцето ми. Пътят е дълъг и осеян с дупки, корумпирани катаджии и препятствия, но ако пътуваме по него заедно няма да ни уплашат нито завоите, нито пътната полиция, нито лошия асфалт! Целувам те Вечно твой, Гедоре Запорожков “Турбото” |
||||||||||
|
Коментари [0] | Отваряно [35252] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо