 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2015-02-09 15:22:17 -- feb | ||||||||||
Случки из лекарската практика И най-добрият лекар на света няма как да ви помогне, ако сте идиоти, a това си го избирате и решавате само и единствено вие. Затова ако се оплаквате какви са лекарите, вместо да погледнете себе си, това е сигурен признак, че имате отчаяна нужда от този поглед. По долу ще намерите няколко истории от съвременното лекарско ежедневие. Повечето от тях са разказани от лекари. Някои - от други пациенти. Всяка e запазена точно както е чута, доколкото това е било възможно. И което е най-тъжното, този списък е капка в морето.
---- Същият момък, дето преди десет дни ми пристигна с пресен трипер. По правилник трябва да му дам канамицин, ама понеже нямал никаква възможност да му слагат инжекции, направих компромис и му изписах добра доза амоксицилин перорално. – Как сте, млади господине? – Ами… не е добре. Тече, пари… След четири грама амоксицилин дневно за десет дни?! – Я да видим… Хм! Наистина. Даже май е още по-зле отпреди… Пихте ли антибиотика? – Да, да, разбира се! – Десет дни по четири пъти дневно? – Точно така! Да не би наистина да се е пръкнал щам, резистентен към бета-лактами? Нещо не ми се вярва. – Извинявайте, а какъв цвят са хапчетата, дето ги пихте? – Аз такова… не съм ги гледал, не помня… – Наведена глава и изчервяване чак до ушите. – А кутийката поне какъв цвят е, а? И нея ли не помните? – … … … Добре де, не ги пих! Нали са лекарства, де да знам какво може да ми стане от тях! – Да ви кажа ли какво? Без тях вече няма да ви става? И както е тръгнало, може и направо да го загубите някъде? – Бе я не ме плашете! Само гледате да вземете парите на хората! А какви боклуци и мръсотии им пробутвате, не ви пука! Чичо ми какви ли не лекарства му даваха и пак умря! Печалбари с печалбари!… — Деветмесечно бебе ми бива донесено за преглед от баща му. Възпалени язвички в устата. Леко странни – като да е кандидоза, но не съвсем… Навеждам се да ги видя отблизо и усещам ясен дъх на амоняк и урея! Бъбреците на дечкото са отказали! Моментално юрвам сестрата да вземе кръв и да я занесе на бегом за карбамид и урея експресно. Добре, че лабораторията е през една стая… Докато чакам резултата, търся по телефона къде да диализират малката. Навсякъде отделенията са шашнати – чак пък бебе на няма годинка? Още повече, че бащата твърди, че детето пишка нормално… Сестрата се връща. Карбамид и урея… нормални! Пак мириша устата на детето – съвсем ясно се усещат амоняк и урея! – Сигурни ли сте, че детето пишка нормално? – Разбира се. Иначе с какво ще му лекувам устата? – ?!?… !?! – Ех вие, на нищо не ви учат днес. Във всички пособия по уринотерапия си е написано, ясно и с големи букви – язви в устата на дете до една година се лекуват с неговата собствена урина! Запомнете го добре, девойко. Инак като избягате някой ден в някоя цивилизована страна, ще ви се смеят… — – Нищо чудно, че имате задух. Дробовете ви направо хъркат. Ей сега ще ви изпиша лекарство. – Ама да не е антибиотик? – Ъ?… Че защо да не е антибиотик? – Антибиотиците пречат на универсалната енергия. Пък аз се лекувам с нея. – С универсалната… енергия?! И… от какво се лекувате с нея? – Направо е страхотна за уроки! Миналата година така ме бяха урочасали, че място не можех да си намеря. Ама с универсалната енергия и с молитви се оправих за няма месец! И болките преди цикъл ги отслабва. А, и най-хубавото – чисти рак! Гуруто, дето ни учи как да работим с нея, ми беше казал – ти си кармично обременена с рак, ако не вземеш мерки, няма да доживееш четиридесет. И ми показа една техника, универсална енергия плюс дишане плюс молитви, и се изчистих за няколко месеца. Пуска се енергията от втора чакра към шеста, там тя трябва да се натрупа и да се върне обратно към трета и първа… – Ох… Ъъъъ… Имам една идея. – Слушам ви! – Има едни специални антибиотици. Те се водят стандартни, за да не ги усети и забрани фармацевтичната мафия, ама иначе са разработени от едни много просветени индийски йоги. Правят ги от, ъъъ, хималайски водорасли. И още някакви добавки имало, някаква връзка с Венера и Сатурн, ама нали нямам такова образование, не можах да ги разбера. Чудесно са съвместими с универсалната енергия. И с дишането и молитвите. – Ох, благодаря ви! От сърце ви благодаря! Господ и Богородица да ви поживят, и Схарасвати да ви дава енергия! Знаех си аз, че има и знаещи лекари! Вдругиден имаме сбирка на групата, ще разкажа на всички за вас! Благодаря ви от сърце! Това се казва истински лекар!… — – Докторе, а може ли да пия по няколко бири на ден, докато кърмя? – Бири?! Не, разбира се! – Ама така имам повече мляко! – То хубаво, ама с млякото секретирате и алкохола от бирата. А пък за детето не е полезно. Уврежда мозъка… – Глупости на търкалета! В нашия край открай време си има обичай на децата да им се дроби попарка с ракия, да не плачат нощем. И на мен са ми дробили, и какво? Мозъкът ми увреден ли е? Не ви е срам да намеквате такива работи! Под съд ще ви дам!… — – Докторе, а само да ви питам нещо! Една съседка ми каза много специално лечение за глаукомата! – И… какво е то, ако може да зная? – Разбира се, ще ви кажа! Прави се сок от лук, добавя се сапун и се капе по три пъти на ден в очите… Правилно. Няма очи – няма глаукома… — След раждане на доста жени нещо им става. То на кой ли няма да му стане след такъв зор, на мен и двата пъти после нощем ми се привиждаха разни сенки. Ама на съседката ми по легло втория път съвсем. Събуждам се сутринта – тя отгърнала на детето памперса, гребе с пръст съдържанието отвътре и маже на детето веждите! Първо зяпнах, после се опомних: – Стой ма, жена! Какво правиш? Мажеш детето с лайна! – Да й растат веждите гъсти и хубави! И аз като съм била малка са ми ги мазали! То понеже веждите са разсад, че да искат торене. Добре поне, че не ги мажеше с нейното… — Три през нощта, повикване при седеммесечно дете. До шестия етаж без асансьор… – Добър ден, какъв е проблемът? – Ами диария. – Колко пъти на ден? – Ми десетина. – А от колко време? – Ми към седмица. – Цвят? Примеси някакви? – Ми зелено. И със слуз. – Викали ли сте джипито? – Ми не. Аз го лекувах. С бифидо… бифидо… как му беше името. – Ох… А сега защо решихте да викнете Бърза помощ? – Ми заради гърчовете… — Пристига майка с тригодишната си дъщеричка, с ечемик на окото. Моли за тетрациклиново мазило. Предлагам й да вземе Тобрекс – хем е по-ефективен, хем е по-безопасен. – Аз детето си с антибиотици няма да тровя! – Извинявайте, а защо тогава питахте за тетрациклин? Той също е антибиотик. Майката изпада в ступор. Внезапно от опашката се обажда прегърбена бабка: – Защо си тровиш детето с лекарства бе, момиче? Ей сега ще ти напиша една бяла магия и всичко ще мине! Псувам наум, докато майката си тръгва доволна с надрасканото листче. Бабката се ухилва доволно, че й е дошъл редът, и вади списъка лекарства, които пие и трябва да й бъдат изписани… — Профилактичен преглед, по изискване на детската градина. Майката настоява да присъства. Стои си настрана, не пречи. Детенцето обаче се води на четири години, а изглежда като да няма три. А интелектуално е като на две. Ако и на толкова даже… – Извинете, това дете храни ли се пълноценно? – Абсолютно пълноценно! По всички правила за хранене! – Хм… Колко пъти седмично ядете месо? – Месо?! Ние такива отрови не ядем! – Моля?!… Ох… Яйца? – Не, разбира се! – Кашкавал? Сирене?… Мляко поне? – Млякото е животинска храна! Такива отрови в нашия дом не влизат! – Че тогава как сте я кърмили? – Не съм я кърмила, естествено! Нали ви казах – млякото е животинска храна! Глуха ли сте? – … … … Добре, а не ви ли притеснява, че детето сериозно изостава като ръст и тегло. – В интелекта нищо чудно да е наследствено, мисля си. – Че какво от това? Момиче е. За какво му е да е едро? — Влиза при мен баща с чадото си. – Добър ден, от какво се оплаквате? – Всичките лекари сте идиоти и смотаняци! – Ъ… А за какво сте дошли? – Вие как смеете?! Ще подам жалба! Детето е болно! – Тоест сте дошли за лечение? – Да! – При идиоти и смотаняци? – Глупачка такава! Още днес ще изхвърчиш оттук! – Добре. А от какво се оплаква детето? – Че всичките лекари сте идиоти! – А някакви проблеми със здравето има ли? – ВИЕ СЛЕПИ ЛИ СТЕ БЕ! НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ Е БОЛЕН? – Какво го боли? – Вие сте лекар, вие се оправяйте! … Оправям се. Слагам диагноза. Изписвам лечение. – А къде да дойдем после? – В районната поликлиника, при джипито. – Бе вие подигравате ли ми се? Той е ИДИОТ!… — – Добър ден, от какво се оплаквате? – Докторче бе, джипито ми даде некво лекарство. Погледни да ми кажеш, требе ли да го пием? — Лежа аз в Майчин дом, по план се очаква да раждам утре. Съседката – дългокрака блондинка – не знае, че съм лекар, и ми обяснява: – На всяка цена да си запазиш плацентата! Струва луди пари! Извличат от нея едни тайни лекарства, дето са само за най-богатите хора, с тях живеят по хиляда години! Затова лекарите гледат да ги паланджосат, да ги продадат те! Не си я давай за нищо на света! – А… кои богати живеят по хиляда години? Много ми се иска да знам. Току-виж завъртя главата на някой, да се вредя и аз. – Нали знаеш Бил… Бил… Абе не Клинтън, ами един друг Бил. Компютри прави. Та той всъщност е роден преди осемстотин години и е евреин. Те всичките такива са евреи. И на времето станал масон и така научил тайната. Елвис Пресли и той е като тях, приели са го, понеже пее много хубаво. Те жени не приемат, ама завъртиш ли на някой главата, все ще се вредиш. – А няма ли някой българин? – Раждането е страшничко, да си видиш чадото е нетърпение, ама самото чакане е страшна скука. – Тия са много далече, на мен ми дай нещо по-близко. – А, българи няма. Кой ти ще пусне Ганьо да живее хиляда години? Не заслужаваме ние такова нещо. Прост и смотан народ сме, затова. Тая девойка никога няма да хване рак на мозъка. — – Ей, момиче! Недей да люлееш това дете, ще му стане нещо! Гледам изумено съседката по легло. Сигурно още се съвзема от раждането и е по-нервна. Горката. – Аз съвсем лекичко, да заспи по-лесно… – Не го люлей! На новородените още не им е прикрепен мозъкът към черепа, и като клатиш детето, мозъкът вътре хлопа и се поврежда! — Пристига майка и води сина си. Трийсетгодишен. – Нещо ми е бледен напоследък, горкичкият. Питах съседката – каза ми, че аурата му е лоша. Ходихме на частно, направиха ни аурограма. Ето я, можете ли да я разчетете? „Аурограмата“ представлява драсканица на човече с няколко разноцветни кръга около него. Гледам я умно, след това въздъхвам: – Ще се наложи да му направим и някои изследвания. Кръв, ултразвук, може би рентген. – Ама на аурограмата какво се вижда? Гледам пак аурограмата. Зад гърба на пациентите сестрата се тресе и се държи за устата с две ръце. – Ами… че е бледен и е нужно да се вземат мерки за здравето му. – Само това ли? Май не ви бива много да разчитате аурограми! – Да си призная, наистина не ме бива много по тях. Но да разчитам изследвания съм много добър, слагам чудесни диагнози и давам много добри лечения. Хайде, момко, седни там да ти вземе сестрата кръв. – Ама докторе, чакайте малко! Не е ли добре първо да разчетем аурограмата, пък после да взимаме на детето кръв?… Добре, вие като не можете, къде да намерим специалист по аурограми? — Търчи из отделението санитарката ни с физиономия изкривена като кукерица и охка като на кино. – Какво става бе, лельо Станке? Тя само охка и ни подава изрезка от вестник. Взимаме и четем: "Народно лекарство против камъни в жлъчката. Вземате пет живи въшки. Завивате ги в среда от хляб и ги гълтате. Стомашните сокове ще разтворят хляба, освободените въшки ще пропълзят в жлъчката и ще изгризат камъните." — – Докторе, няма ли да ми вземете кръв? – Кръв? При запек? Че какво да й изследваме? – А как иначе ще разберете какъв ми е запека? — На улицата почти пред мен възрастен човек внезапно спира да върви, тупва на земята и започва да се тресе. Класика на гранд мал. Притичвам до него и бързо му обръщам главата настрани – ако тръгне да повръща, да не се задави. Внезапно масивна лелка грубо ме блъсва, изправя му главата и ми вдига скандал: – На какво прилича това? Врата ще му скършите на горкия! Веднага дайте да му подложим нещо под главата и да му налеем вода в устата! Подлагането – за да е в идеална позиция за задавяне. А водата – за в случай че не повърне и няма с какво… — Изтърсва ми се двайсет и няколко годишна хипохондричка. – Докторе, трябва да ми пуснете един анализ! Ето такъв! На бележката пише: анализ за миди-хлориани. Наложи се да питам Гугъл за какво става дума. – Кой ви го каза това? – Стоматологът ми. Трябваше три дена всеки ден да ходя да го разпитвам, че да му се размърда мозъкът да се сети какво ми е. Само че той не може да пусне такъв анализ, та ме прати при вас… — Какво ли не съм намирал в уши, ама днес направо ме забиха. Лист от някаква зеленилка, засъхнал здраво за стените на ушния канал и за тъпанчето. Капя вътре глицерин, да го разлепи малко, псувам наум като хамалин… – Как е попаднало това в ухото ви, на екскурзия ли сте били някъде? – Ами сърбеше ме ухото. Ама аз имам книгата на Малахов, тя е велика работа! Намерих вътре – пише да се пъхне лист от здравец и да се капнат три капки урина… Едва не преминах към псуване на глас. Поне да ме беше предупредил, че да си сложа ръкавици. – А лайно не му ли сложихте случайно? (С надежда) – Помага ли? — – Докторке бе, можеш ли да ми зачистиш малко зъбния камък, че напоследък нещо е множко? – Я да видим… Наистина е множко. Само че това тук отляво е пародонтит, и то сериозен. Трябва да го срежа, да се оттече гнойта. – А, не! Сега не може! – ?!… А защо да не може сега? – Защото луната е в последна четвърт! Операции се правят само в първа! На какво ви учат вас, такива елементарни неща да не знаете! — Симпатичен мъж към шейсетте. Проблеми с уринирането. Изследвания – ужас. Тумор на простатата трета степен, множествени разсейки в таза… Гледам го аз – закача ми нещо в ума. – Не ви ли открихме на вас туморен маркер преди година и половина?… Да, точно така! Помня, че ви писах направление за онкологията! Какво стана? – Ама аз ходих на екстрасенс, лекува ме близо година! Каза, че всичко е наред вече!… Сега какво ми е? Не можах да се сдържа. Не е честно, ама просто не можах. – Идете при екстрасенса, той ще ви каже! И ще ви излекува пътем! — Мамичка с петгодишна дъщеря. Били й пробили ушите за обици, ама не зараствали. На момиченцето ушите му омотани с някакъв парцал. Почвам да го развивам – смрад, та ми потекоха очите. – Какво е това?! – Народна медицина! Баба й го направи, по специална рецепта от нейното село! Вече седмица! – А какво е все пак? – Урина от стелна крава. Стара народна рецепта, истинско нещо! Не като днешните химии… Това дете имаше просто железен имунитет. Три месеца се мъчихме, но успяхме да му спасим ушите… — – Приятна вечер. Извинявайте, че така по телефона, ама много се надявам да сте компетентни… Детето е с температура. Пет дни ту се качва, ту спада. Трийсет и девет е в момента… На четири годинки е. Вегетарианец, ама не съвсем – ядем готвено, даже понякога му даваме сладки неща, нищо че са вредни. Много ги иска… За последен път преди два месеца, някаква вафла му купих… С какво се лекуваме ли? С глад и клизми. Пети ден вече. Преди винаги му е спадала температурата, ама този път не ще… Не, в болница няма да постъпим. Тъпчат децата там с разни химии, дават им разни меса, абе изобщо тровят ги… Ами да ви питам – ако сте компетентни, кажете какво да правим? Поуплашени сме… — Мамичка с двумесечно бебе. Планов преглед. Докато попълвам данните, питам: – Някакви проблеми? Нещо да ви безпокои? – Нищо. – Чудеснооо… Дайте все пак да го погледна… Ъ! Очите на малкия са слепени и гноят. Жълтозелено. – А очите му не ви ли безпокоят случайно? – Ами малко, ама аз ги промивам. – С какво ги промивате? – С чай. Каркаде и лавандула. Една съседка ми го каза, тя е била пет години санитарка във Втора градска, знае всичко! – Мдаааа… И от колко време му промивате така очите? – От два месеца. От раждането!… — Възрастна пациентка, от селото на шефа на клиниката. Диагноза: високо кръвно. 170/100 няма да ни уплаши. Настанихме я и й изписахме лекичък препарат. Нулев ефект. Изписахме по-силен – нулев ефект. Още по-силен – също. Комбинации – също… Тая бабка да не е извънземно? Сестрата подпита съседката й по стая – онази потвърди: бабата си пие лекарствата точно по часовник. Не пропуска никога… Чудеса! И така, докато една вечер сестрата не се връща в стаята й след раздаване на лекарства да си търси забравения болничен дневник и я вижда да плакне нещо на чешмата в една кърпичка. – Малини ли са ти донесли на свиждането? – Ами! Преплаквам лекарството от мръсотиите. – Какво?! – Преплаквам лекарството от мръсотиите, викам! – Ама… Защо? – Стрина Кина от село така ми рече. Над деведесе е, ама още акъл дава за всичко. Вика, дадат ли ти некво лекарство, ще го стрийш у едно кръпче и ще го преплакнеш на чешмата от мръсотиите. Че идва от разни чужбини чак, що нещо е обрало по пътя, то си знае… — Двайсет и малко годишна девойка, красива, направо кукличка. С болки в корема и „някакво течение“. Сложих я на стола, започнах гинекологичния преглед… и се изприщих. От отвора на матката тече гъста зелена гной. – Такааа… Давам ви двойна комбинация антибиотик. Единия ще идвате да ви го слагат инжекционно два пъти дневно, другия ще го пиете… – Не мога да пия антибиотици! – Защо?! – На хомеопатия съм! Вече втори месец! – За… течението ли? – Да, естествено! – А защо тогава идвате при мен? – Да ми кажете как да го намаля малко, докато хомеопатията сработи. – Няма да сработи, госпожице. Започвате антибиотика веднага, дано успеем да спасим матката… – Ама хомеопатията ми я изписа лекар! И знаете ли колко по-авторитетен от вас? Нищо не разбирате, само се правите на важни и си изписвате отровите! Хубав ви ден!… Надявам се да се отърве с хистеректомия. Все пак е млада, има време да се учи от живота. Ще е тъжно да я отнесе перитонит. Няма да има деца, ама каквото човек сам си направи… |
||||||||||
|
Източник : Grigor Gatchev – A Weblog Коментари [1] | Отваряно [40225] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо