Какво става понякога със сътезателите по софийските улици Онзи ден си карам съвсем лежерно от Невски надолу към Народното събрание, с цел на "Цар Освободител" да направя ляв завой, за да се включа в Цариградско. И докато си карам по павенцата и почват да ми се разпадат пломбичките (ебати окачването!), някакъв състезател с жълто мисля, че беше, рено клио, започва още зад мен някакъв невероятен слалом, ха наляво, ха надясно, засича, хората му свиркат, но той не ебава, а напротив - продължава с още по-голямо настървение да криволичи между двете колони и накрая заема някаква неопределена позиция по средата, като не е ясно наляво ли ще завива, напред ли ще кара, надясно ли, никой не знае...
В същия момент, когато нашият Фитипалди вече няма къде да се бута и е спрял, от дясната му страна спира едно голфче единичка. Аз в този момент се намирам отзад и в ляво на Фитипалди и се прозявам отегчено. От голфчето слиза възпълен чичко на средна възраст, с катинарче, карирана ризка и износено сакенце. Бавно и спокойно затваря вратата на голфчето и със спокойно изражение отваря вратата на реното. "Тия се познават" мисля си аз, но в този момент, чичкото полага лявото си колянце на дясната седалка на реното, гъзът му стърчи навън, с дясната ръка се е облегнал на таблото, а с лявата прави едни специфични резки движения с отворена длан, в следствие на които главата на Фитипалди ритмично се отклонява встрани и наляво и се среща я с лявото стъкло, я с централната колона между двете врати. след 5-6 такива възвратно постъпателни движения, без съмнение придружени със съответните съвети в устен вариант, чичкото излиза бавно, тежко и достолепно от реното и спокойно си влиза обратно в голфчето. Ченгето на кръстовището дава знак за тръгване, Фитипалди се опитва да излезе от реното, но му е трудно защото е спрял твърде близо до стоящата от лявата му страна кола, въпреки това с неистови усилия успява да измъкне измъченото си и немощно тяло извън реното (оказва се, че фитипалди е смугъл младеж, с все още рехава физика) и отива при голфчето като започва да размахва ръце настрани и назад, досущ като рапър във фолк клип. Чичкото му отвръща с някакви презрителни гримаси и голфчето леко потегля, при което Фитипалди се хваща за отворения прозорец и явно нещо го удря на големи молби. След една-две секунди започват да се чуват клаксони, защото се задръства движението, след което от голфчето изпада някакъв предмет. Фитипалди се навежда бързо, взима го и хуква с облекчено изражение към реното. Оказва се, че това са ключовете за колата...
Потеглям, завивам наляво и оставям поредния абсурд по софийските улици далеч зад мен.
|