Върви си Червената Шапчица през гората, бере цветя, пее си песнички... и среща вълка. Който, естествено, й се наточил:
- Ау, Червена шапчице, ще те изям!
- Кумчо Вълчо, веднъж се живее, веднъж се умира. Дай да ме оправиш преди това, пък после ме яж!
Съгласил си вълкът, оправил Червената Шапчица, па рекъл:
- Червена шапчице, ще те изям!
- Кумчо Вълчо, веднъж се живее, веднъж се умира. Оправи ме още въднъж, па ме яж!
Смилил се вълкът, оправил я още веднъж, обаче нали бил гладен, па рекъл:
- Оправих те, ама сега ще те изям.
- Кумчо Вълчо, веднъж се живее, веднъж се умира. Оправи ме за последно, изяж ме след това!
И този път вълкът се съгласил, оправил я, пък изнемогвайки рекъл:
- Курво мръсна, ще те изям.... - и паднал в несвяст.
От храстите изкочил ловецът, с два точни изстрела гръмнал Червената Шапчица...
- Деба и курвата, вече трети вълк ми мори тази седмица!
|