 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2021-12-08 15:58:50 -- feb | ||||||||||
Домакиня Да си домакиня изобщо не е трудно. Събудих се сутринта и приготвих закуска за всички. Да приготвиш закуска за всички сега не е трудно. Кашите сега се варят бързо, яйцата винаги са се варели бързо, а още по-бързо се пържат. Сложих чайника върху печката-той и сам ще заври. Да направиш сандвичи сега е лесно: хората и хляб са ти изпекли, и масло от избрани породи крави са ти събрали, и колбасите ги правят с машини. Нарязах, направих на купчинки, пъхнах в пликове и по чантите. Седни, почивай си, половината работа е свършена.
Поседях, починах си. Нахраних котарака. Изгладих. Докато гладиш можеш и филм интересен да гледаш, или нещо по телевизора, обложката на някоя книга. След това изметох пода, събрах от первазите всякакви дреболии и ги прибрах по чекмеджетата. Междувременно забърсах праха от лавиците, и разпилените там, брашно, трохи, пипер, сол, ориз, грис, прах, петна от масло, полепнали карамелки. Особено карамелките така грациозно ги отнесох. Малко труд-голямо удоволствие. Всички гащета, чорапи, панталони, поли, пуловери, суитчъри, ризи, чорапогащници, блузки събрах накуп. След това ги сортирах по цветове и материи и какво? Пъхай в пералнята и натискай копчето. Какво ѝ е на пералнята? Машина е, не се изморява. Аз с нея също. Докато още имам сили оправих креватите, подредих обувките по честота на обуване. Някои от тях и измих, защото отдавна не са мити, от вчера още. Сака, палта, вдигнах от пода и ги окачих красиво в гардероба. Стана време да приготвям обяда. Той сега бързо се приготвя. Бульонът се вари от сутринта. Сама съм пъхнала кокошката в тенджерата, сама и ще се оправям с нея. Мятай после вътре шепа боб или грах и пей-сърце. Даже няма нужда да разбъркваш. Всъщност, процесите изобщо не трябва да се разбъркват. А и разни там щи-борщи няма нужда да правя всеки ден. Ще попостят малко, на по-простичка храна ще изкарат някой ден. Гледам-в хладилника ябълки изсъхват. Направих ябълков сладкиш. Докато се пече в печката, с парцал забърсах дръжките на вратите. Децата са си деца: някъде пластилин, някъде мед, някъде боички. Виждаш, навсякъде има пластилин, мед и боички. Намокрих парцала, надянах го на „ракетата“ и минах подовете. Сега е лесно-няма нужда да коленичиш, а и движенията са грациозни. След това всички се прибраха. Избърсах им носовете, наслагах ги около масата, нахраних ги. После измих съдовете. Не е като на сватба де. Вярно, лъжиците са много: с тази разбърквах супата, с тази я разсипвах в чиниите, с тази дъщерята не иска да яде, хайде друга за нея. Пък и са лъжици само, не са загорели тенджери все пак. Прането от пералнята извадих и веднага го прострях. Не трябва да ходя на реката да го изплаквам, плюсовете на съвременните удобства. Вечерта всичките ги накарах да минат под душа, нахраних ги за вечеря с останалото от закуската, обеда и фантазия. Сложих ги да спят, измих съдовете. Седнах да гледам сериала с чаша чай. Не легнах, защото ще заспя, без да знам защо, а така ми се пиеше чай. Някои домакини, които са само домакини, обичат да се оплакват, че ежедневието така ги поглъща, че в края на деня нямат сила за нищо и могат само да вият срещу полилея. А аз какво? На мен ми е лесно. Мен това ежедневие не ме поглъща. Аз, слава Богу, и на работа ходя. Ира Зверева Превод и субтитри: Ангел Панов |
||||||||||
|
Коментари [0] | Отваряно [17366] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо