 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2006-11-20 13:12:10 -- feb | ||||||||||
Бобена поезия Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал и мисля си, че само ако фъсна, ще се събуди целия квартал... Надига се във мене нежен трепет, фъснята преминава във пръдня и всичко живо мога да изтрепя, ако я пусна аз на свобода! О, боб! Защо те ядох снощи?! Сега изпълнен съм със твоя газ и той надува тялото ми в пристъп мощен и не издържам вече аз... Салют! Експлозия разцепи мрака. Заря изригна в нощната тъма - сякаш цистерна имах между двата крака, избухнала със мощна миризма. Във този миг разтресе се земята; стени и сгради падаха със вой; прощална песен пееха стъклата и сипеха се долу във порой... О, ужас! Сякаш в Хирошима попаднал бях незнайно откъде... Безсилна ще е даже мойта рима да преразкаже що око виде... Трагедията беше нечовешка - децата плачат, майките пищят... В прегръдката си ледено-мъртвешка за вечен сън притиска ги нощта. Аз гледах вцепенен, недоумявах, реалност ли е, сън ли е това? Как цялата трагедия направих с една-едничка... бобена пръдня... |
||||||||||
|
Източник : kkostoff Коментари [7] | Отваряно [44306] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо