kafence.com
за хора, небезразлични към хумора
 


Смешни снимки от веселбата
Смешна снимка no bra day Смешна снимка atakuvah poda Смешна снимка priqtelstvoto ostava Смешна снимка michael baker-stealing from police 02 Смешна снимка pochivka time Смешна снимка chuck norris and bruce lee Смешна снимка bruce i chuck Смешна снимка dont eat nails Смешна снимка avto gledki Смешна снимка kolichkite bili skypi
<-- По-нови По-стари -->
-- 2019-05-26 18:25:43 -- feb

Мъките на празнуващите

01.януари
Нещо грапаво ми ближе клепача… Заспивам… Повтаря се… Сигурно е котката. Опитвам да отворя очи, но е невъзможно – сигналът, който мозъкът ми изпраща до тях, отива на грешно място в петата. Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол! След третото усилие успявам да се надигна от дивана – прегърбен съм Г-образно на буквата „Щ”. Някак стигам до банята. Поглеждам се в огледалото. Имам гурел от лявото око до ухото, а на другото оче залепени няколко резена суджук (явно съм се правил на пират). Косата ми прилича на четка за нужник… използвана… от тираджия…

Пия вода в шепа – изпивам половината чешма. Сухотата не изчезва – в сравнение с устата ми Сахара е блато. Лошо ми е – ще пукна. Лягам обратно в поза умрял пингвин от мъка. Котката Ивелина се тръшва на задния ми гръб да ме топли. Дъхът ми е с вкус на потна жлеза от анус на скункс. Задавям се – едновременно хлъцвам, кихам и се оригвам. От гърлото ми изпада квадратна бучка – явно снощи съм дишал сирене. Някак пускам телевизора – Бог ми е изпратил мач от английското (Арсенал – Кристъл Палас).

Благодарен съм му. С едното око спя, с другото неуспешно се опитвам да асимилирам картината. От цигарите белият ми дроб свири като бракувана хармоника, черният е в кома. Бъбреците ми са изтръпнали, стомахът ме реже, червата са се увили около гръкляна в опит да емигрират от мен. Ръцете треперят потни, ушите ми пищят със свой глас, очите сълзят – пак ще образувам гурел. Сърцето ми трака като развален миксер, пуснат в центрофугираща пералня. Много ми е зле. Никога повече алкохол. О… ето любимата Нора се явява. Спасението. Опитвам се да кажа „Здравей”, но излиза само „Зай”. Никакво внимание. Обръща ми гръб, дрънчейки нещо в килера. Какво е станало? Да не би да съм обладал някоя от снощните гостенки по невнимание?

Идва пак и най-шокиращо пуска прахосмукачката: РУУУУУУУУУ… РУУУУУУУУУУУУУ… Ще ми се пръсне главата. Сякаш вътре великан е притиснал топките ми с домашната си ютия. Край – тука ще загина. Виждам картини от детството си, яздя малка мечка с три пъпа и бавно навлизам в тунела… Прахосмукачката спира. Тихо е като котлон… Годеницата ми започва да мие тавите и чиниите от вчера. ДЖАЗ-БУМ-ДРЪН. Свивам се в ембрионална стойка. Може би трябва да ѝ кажа да спре, но не мога да сглобявам думи, защото не си спомням половината букви от азбуката. Изведнъж нещо изтрещява на пода. Едвам се обръщам да видя. Нора е над мен, гледайки ме с очите на Саддам Хюсеин: „Ахх тии… Кольоо, защо снощи, преди да заспиш, не каза, че ме обичаш!?” Мисълта ми е разредена, но събирам някои по-известни букви и поднасям искрено извинение.

Внезапно всичко се променя – тя грейва. За под две минути на масичката пред мен има кипела шкембе чорба, замръзнала бира, люти чушки, топли кюфтета… излизала е по обед до близката кръчма да ми е добро. Някак успявам да седна. Загребвам с лъжицата – устата ми не чувства нищо. Втора хапка – същата работа. Повечето ми рецептори са убити, а ранените са по местните болници. На половината кастрон започвам да усещам лек вкус. Лоча от бирата – идва нова. Почва да ми светва: „Норка, бухалче, я сипи по една ракия да пием!” За секунди чашите са пълни, салатата от кисело зеле е на масата. Разговаряме и се веселим. Разказвам как след един мач, като по-млад, полицаите ме гепиха, че хвърлям камъни по противника и ме повлякоха към патрулката. Да, ама аз нарочно настъпих някакво случайно лайно и така двамата влязохме в колата. След точно минута ме изгониха. Любимата ще припадне от смях. Исусе, шепне името ми – сега бил моментът. Изстрелвам се на комета в банята. Бързо се връщам и я награбвам (котката Ивелина вече крачи към клозета)… Нора си получава заслуженото. Лежим прегърнати и потни, а след малко продължаваме с почерпката.


02.януари
Нещо грапаво ми ближе клепача… Опитвам се да отворя очи, но е невъзможно… Лошо ми е – умирам. Никога повече алкохол…
 

Коментари [0] | Отваряно [27592]

Сподели в :
 
 
nick | коментар

 

Бой нямаше. Имаше превантивно-възпитателна дейност, извършена с голяма динамика
---- naso
Страница :
Най-ново   1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 >   >>   Най-старо  
за контакти, разклонители, щепсели и други ел.материали : feb [маймунско а] kafence [точка] com 
Оферти за екскурзии, почивки и хотели  |  Защита на данните | Условия за ползване ©2002-2024 kafence.com All rights reserved.
Maintained by Linux на български



exec : 0.01