 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2010-06-10 14:29:28 -- feb | ||||||||||
Студентски град преди В началото на деветдесетте Студентски град беше много повече студентски,
отколкото град. Леко академичният полъх на социалистически кампус беше започнал да отстъпва място на някакво всеобщо младежко веселие, но истинските студенти все пак бяха повече от обикновените купонджии, придошли в района. Сбирките се случваха най-вече по стаите и в т.нар. читални - широки зали на всеки етаж от студентското общежитие, в които лично аз никога не съм виждала дори един човек, надвесен над нещо различно от чаша с алкохол. Заведенията бяха малко, в почивните дни се претъпкваха, а по време на сесия никога нямаше места, защото все някой поливаше успешно взет изпит или давеше мъката от "скъсването". Като всеки, макар и малък град, Студентският такъв си имаше свой живот: Транспорт Да, митичните рейсове 94 и 280. Автомобилите в района бяха не повече от стотина. В ранното си студентство се сдобих с лично полско фиатче, което паркирах свободно където ми падне. Велосипедите никога не са били популярен транспорт сред българското студентство, за ролерите да не говорим. В рамките на самия малък град често се придвижвахме пеша, защото бездомните кучета по онова време не представляваха смъртна опасност. Бит Няма по-уютно и топло гостуване от пребиваването в студентска стая. Както днес, така и тогава стандартните стаи бяха предназначени за трима души. Имах състудентка, която делеше пространство с една колежка от Корея. Тя пък имаше навика да приютява при себе си още 1-2 свои сънароднички. Така, докато четяхме за изпити в стаята, изпод юрганчето на Сути (така се казваше корейката) изпълзяваха изумително количество азиатки по анцузи и смутено се шмугваха в коридора. През зимния сезон такова нещо като пестене на енергия не съществуваше и стаите се доотопляваха денонощно с печки с огнени реотани. Пространството под леглата служеше за килер, откъдето никнеха купища буркани с домашни туршии, месо, компот и сладко. По онова време студентите, които живееха в кампуса, имаха гениално чувство за дизайн. Благодарение на него се роди нещо като портативен хладилник - щайга, закачена на прътове под прозореца, в която през зимата се съхраняваха продукти. Чувството за естетика у българския студент създаде още абажур от амбалажна хартия, специална смес от черна боя и водно стъкло за красива изолация на течове в банята, плътни пердета тип простор за сушене на дрехи и т.н. Вещите в една студентска стая през деветдесетте никога нямаха само едно предназначение. Най-яркият пример за това е класическата скаричка за печене на сандвичи, която се използваше предимно за палене на цигари. Създаващите уют елементи бяха най-вече празни флакони от скъпи парфюми, кенчета, превърнати в моливници, изкуствени цветя в шишета, любими кукли, плакати на групи и певци и изрезки на заглавия от вестници, свързващи се с някаква характерна черта на собственика на леглото, над което висяха. Над главата на един колега на гаджето ми от ВМЕИ например имаше надпис "Голи мацки търсят Филип" (ставаше дума за един друг, политически Филип, не за този, над чиято възглавница се мъдреше заглавието). Развлечения и стил Стилът на студента отпреди 15 години беше забележителен и универсален. Дънките и фланелките се купуваха от сергии с турски стоки и беше важно да са с надписи. Най-често употребяваната дреха беше анцугът. В комбинация с пантофи или джапанки той беше идеалният домашен екип. С едно яке отгоре можеше да се отиде спокойно до магазина или на кафе и бира. Кафе се пиеше по "капанчетата" наоколо, но скоро се появи митичното за онова време кафене Mastro Lorenzo. Работеше денонощно, имаше кафе специалитети, меню със сандвичи и сладки неща и алкохол. Минаваше за скъпо, но след дискотека това беше задължителната спирка. Дискотеките тогава бяха няколко, но хитът беше "Цецо Спасов", кръстена кой знае защо на поет-революционер - Цветан Спасов. Чалга още нямаше, диджеите се чувстваха длъжни да споделят мислите и чувствата си на микрофон, студентите обичаха да се поздравяват и откъм пулта валяха "А сега за Нели от Гошо, който иска да й каже само това, което "Форинър" ще ни кажат на нас: Чаках момиче като теб да влезе в моя живот...". Освен в "Цецо Спасов" танцувахме в една малко измислена дискотека в мазето на втори блок на ВМЕИ, както и в едно дълго и тясно барче в подземието на общежитие номер 4 на същото учебно заведение. Трите общежития на днешния технически университет бяха до първи блок на Минно-геоложкия институт и враждата между двете учебни заведения беше отявлена. По стара традиция статуята на един миньор пред първи блок и фигурата на една козичка пред инженерните сгради непрекъснато нощем разменяха местата си. Миграциите им бяха въпрос на чест, а да се опази оригиналното местонахождение на каменните фигури беше мисия. Местата за евтино хранене бяха трите най-популярни стола - Четворката (днес предимно базар), т.нар. 33 и този до сградата на Студентска община, където днес има скуош клуб. Скоро след това се появиха и по-луксозните ресторанти "Венеция" и "Делфинчето" в края на Студентски град. Първият минаваше за изискан, а на втория му се носеше славата, че бил собственост на актьора Стойко Пеев. Своеобразен хит в района беше и първата турска сладкарница, в която идваха на празнично посещение цели четиричленни семейства. Тогава една след друга се появиха още няколко дискотеки, сред които няма как да не спомена "Лу-лу" (в близост до днешната боулинг зала), където и моя милост събра състудентите си на сватбен купон през един майски ден на 1993 г. Хигиена и творческа изява Чистотата в Студентски град и тогава беше относително понятие и се поддържаше най-вече чрез метла и лопата. Пепелниците се изхвърляха от прозорците, както между другото и пликчетата с боклук. Затова и до днес по дърветата под блоковете висят гроздове синьо розови торбички, съхраняващи останки студентски бит отпреди 15 години. Творчеството пък се изразяваше най-вече в асансьорните помещения и коридорите. Там се появяваха мъдри мисли, изскочили от някой учебник или лични прозрения от типа "И да уча, и да не уча, пак ще сполуча". Към лично творчество провокираха и лелките портиерки, които тогава обитаваха малките стаички до входовете. Те познаваха цялото си подопечно население в сградата, готвеха и черпеха, плетяха и бродираха, и украсяваха с картини от стари календари стените на малките си работни стаи. Преди петнайсет години в Студентски град все още детските площадки служеха на децата, градинките си бяха градинки, а в общежитията ритъмът на живот беше съобразен с учебния. Днес в кампуса можеш да си намериш хашиш, да слушаш чалга, да се отдадеш на шопинг, да отидеш в банка, на солариум или в туристическа агенция. Дали можеш да се отдадеш на някакъв вид академизъм и научно съзерцание обаче е съмнително. |
||||||||||
|
Източник : Статия на Капитал Коментари [14] | Отваряно [60592] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо