Когато след вечеря сам закъсаш
с бутилка топла гроздова ракия,
дори от зор носа си да разкъсаш
не ще почустваш радост без туршия.
Когато обладан от спортна злоба
трошиш в нощта чиния след чиния,
линееш и отиваш право в гроба
ако не хапнеш в миг буркан туршия.
Знай пак ще си умрял
без въздух и туршия.
Знай пак ще си умрял
без ракия и туршия.
Какво като си сам със млада булка,
която склонна е към содомия,
не ще направиш нищо с твойта втулка
ако не хапнеш в миг буркан туршия.
Знай пак ще си умрял
без въздух и туршия.
Знай пак ще си умрял
без ракия и туршия.
И нека вият вълци и чакали
аз няма от света какво да крия.
Мъже, жени дечица и парцали
светът е само въздух и туршия.
Знай пак ще си умрял
без въздух и туршия.
Знай пак ще си умрял
без един буркан туршия.
P.S.: То било текста на Хиподил - Балада за туршията :)