 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2010-09-07 17:12:26 -- feb | ||||||||||
Стари тексаски истории Тая сутрин Поразяващата Трътка беше в особено добро настроение. Погледна с едно око към слънцето и се прозина шумно.
- Вече е 12 часа, Минету. Моише да ме събудиш по-рано. - Моят бял врат греши. - усмихна се Минету, - Часът е около 10 вечерта -хич не е посрано. Това не слънце, това гъзената лампа. Дори вечно поправящият го и всезнаещ Минету не помрачи веселото настроение на Олд Шитърхенд. Той оцени усмивката на индианеца като доста жизнерадостна тази сутрин, което разбира се значеше, че е по-тънка от лист хартия и по-остра дори от широкият му нож за обрязване. Поразяващата Трътка вдъхна дълбоко глътка въздух, като по невнимание нагълта една нощна пеперуда, закашля се и от немай-къде я глътна, и отприщи мощна въздишка, признак на прекрасно душевно състояние. - Мой червени братко, нека да изпушим по една лула! - Тържествено полу-предложи, полу-заповяда опитния уестман. - Хуйуг! - още по-тържествено се полу-съгласи, полу-подчини Минету.Той изрови от кирливия чувал, който изполваше за раница, внушителна лула с дълъг мундщук. Натъпка я със специален тютюн, плод на труда на сумати хора - от перуански фермери през мексикански пласьори та чак до американски босове (и обратно по стълбата - все пак и перуанските фермери трябва да си купуват марихуана от някъде), запали я и с красив жест я подаде на Поразяващата Трътка. Той дръпна дълбоко шест пъти - към небето, земята и четирите посоки на света, замисли се за кратко и дръпна още четири пъти. Като не успя да се сети за повече посоки, подаде лулата на Минету, който по навик плясна мундщука два-три пъти на езика си и засмука с въртеливо движение. - Ауе, гомньо, пак олигави лулата. Ша зема да си купя вече една само за мен. Минету го изгледа с присъщото за индианците сурово лице и нетрепкащи очи: - Свинявай! Настроението на Поразяващата Трътка вече се разваляше. "Поне земи да научиш български, ша те'а в циганина." - тихичко заропта той и отказал се вече от марихуаната, се залови за единствения шанс да си върне доброто настроение. Иначе казано, насочи се към тоалетната да си лъсне карабината, марка "Хенри", ама той на галено й казваше "Дик". Когато се върна (след около час и половина, за които беше излъскал перфектно карабината си поне шест пъти), Поразяващата Трътка дари Минету с мощно приятелско потупване по рамото, в следствие на което вожда почти заби лице в набедреника си. Той се изправи и се ухили издайнически - явно за тези час и половина беше се помирил с три четвърти от индианските племена по света. Олд Шитърхенд го загледа миловидно. - Сладкото ми малко червено гомнишарче! - прошепна той нежно. Чудесно знаеше чудесата, които лулата на мира правеше с Минету. След това му тегли един шут в ухилената мутра, като внимаваше да не го закачи с шпорите и започна да си лъска ботушите. Въобще Поразяващата Трътка обожаваше да лъска. И от всичко най-много обичаше да лъска Дик. От там беше дошъл и старият му прякор - Поразяващата Ръка - направо беше поразително колко пъти на ден можеше да лъска с нея. После обаче Минету беше разбрал, че всъщност не кобилата на Олд Шитърхенд, а самият той пуска тия злобни благоухания и славата му се разнесе. От тогава всички в прерията го знаеха като Поразяващата Трътка. От мислите му го изтръгна силно тропане по вратата. Стройният уестман с тренирано движение извади револвера си и се отправи предпазливо към вратата. Надигна се на пръсти за да погледне през шпионката, после видя, че шпионка нямаше, изпсува яростно и реши, че ще отваря, пък каквото ще да става. Коридорът, обаче се оказа доста тесен и Олд Шитърхенд не успя да се изнесе навреме вдясно, така че отваряйки вратата, я блъсна с все сила в нищо неподозиращата си глава. В резултат се изсули болезнено на пода, застреля лампата, тя запали масата и пердето, а надрусаният Минету буквално се насра от смях. Когато най-после Поразяващата Трътка се свести, грациозно отметна мокрия парцал от челото си и гордо се изправи, изпъчил гърди, Минету, вече свеж и поизмит, спокойно беседваше с едно странно малко човече. То беше облечено с козя шуба, дълга до коленете, която никоя уважаваща себе си коза не би облякла и ботуши с такива размери, че ако притежаваше финансите, отдавна би отворил бардак в единия. Носеше филцова шапка, чийто цвят беше невъзможно да бъде определен, а възрастта и носеше нюанса на праисторическата ера - вероятно бе малко по-млада от Дядо Коледа. Колкото до оръжието му, приличаше на екстравагантна гега или гьостерица с привързана към нея патерица в бароков стил. Лицето му представляваше гора от особено гъста и къдрава брада - общо взето, когато се усмихне (или не се усмихне), имаш чувството, че Джими Хендрикс е застанал с гръб към теб. А най-специфичната особеност в него беше извънредно големият му нос. В някои племена беше известен като Чи-коне, или Смъркащия килограми. Впрочем той затова и беше спрял смъркането - с тоя нос смъркаше толкова много, че постоянно беше "на червено". От тогава беше започнал да пие (главно сам) и това обясняваше прякора му. - Сам Поркинс!? - невярващо промълви Поразяващата Трътка. - А-а, нашия уестман се е събудил, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - Моя бял брат все още се хили като се-ебе-с-булка. - обади се и Минету. Сам повдигна вежди въпросително. - Иска да каже, че все още се хилиш като невестулка. - повдигна рамене Поразяващата Трътка. - Така и не успях да го науча на свествн български. - Радвам се ,че вече се освести. - Сам вероятно се усмихваше широко, тъй като секунда по-късно издуха навън космите, влезли в устата му. "Е това се получава, когато не питаш баща ти как да се избръснеш за първи път." - помисли си Поразяващата Трътка. След това отново погледна гъстата четина, представляваща мутрата на Сам и добави на ум: "Ама пък и той е почнал направо от челото!". - И аз се радвам да те видя, стари приятелю! - продължи на глас. - Трезвен ли си, или просто не съм съвсем в съзнание още? Последния път, когато беше видял Сам Поркинс трезвен, беше преди 4 години. Бяха в плен на едно особено войнствено племе - Чернопатките - и когато той изтрезня и алкохолния глад го замъчи отново, разкъса въжетата, изкла цялото племе и подложи вожда на четири дневно мъчение. В резултат на изтезанието, Сам си тръгна с всичкия алкохол, който горкия индианец беше скътал за старини. Беше лесно обяснимо защо Поразяващата Трътка не обичаше да вижда дребното космато човече трезво. - Мда, напълно трзвен съм. - той явно понечи да се усмихне отново, но се сети за резултата и просто кимна. - Да те почерпя питие? - трескаво предложи Old Shatterhand. - Не, мерси. Днес няма да пия. - е сега вече опитния уестман беше напълно ужасен. - К...к...какво има? - почти изплака пелтечейки той. - Шушоните са хванали Див Слон и Бил Поркал. - Какво?! - Хванал див слон по шушони да порка. - Целомъдрено обясни Минету, нарушавайки привичното си мълчание. - А-а... - сега и Поразяващата Трътка разбра. - Индианците са хванали Див и Бил бе, Минету. Другите двама члена на Детелиновия Глист. - Ама и вие бързо загрявате, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - изкикоти се като лисугер Сам. *** Не след дълго (, е добре де - час и половина за да си лъсне карабината Поразяващата Трътка, тъй като възбудата от неочакваната поява на трезвия Поркинс му дойде в повечко; четири часа да изтрезнее Сам, който не беше пил, но след като четиринадесет години си поркал сам, махмурлука си идва от самосебе си, и още два часа, за да може Минету да попита духовете какво да правят т.е. - да изпуши четири масура) вече бяха напуснали малкото градче и яздеха към месността, където беше разположен лагера на Шушоните. Тъй като Поразяващата Трътка имаше малко вяра на духовете на Минету, попита една от хотелските курви за пътя (местните индианци редовно организираха куртизански вечери - случваше се да си викат по 2-3 дилижанса жрици). Разбра, че по това време на годината Шушоните се навъртат около границата на щатите Небръснатка и Хуйоминг, но тъй като това беше местност от няколко десетки квадратни мили, той се подготви за няколко дневно търсене. Като истински опитен уестман, яздеше най-отпред и внимаваше за следи и възможни опасности. - Аз страхува, преди ние стигнем Див и...е, де..де...Бил може вече да са кур-яли. - по свечеряване Минету ставаше общителен. - Умряли - по рефлекс го поправи Поразяващата Трътка. - Що бе, и така си е правилно, ако не се лъжа. Хи-хи-хи-хи! - Намерих следа! - възторжено изкряка Old Shatterhand. - Мой бял брат има зорко ако. Да пръднем да видим! Когато и тримата се надупиха над следата, уестмъна започна да им обяснява: - Виждаш ли как е насочено на север? Това е знак от Див или Бил. Минету просто се качи обратно на коня. - Ама виж де - продължи да упорства Old Шиттерханд, - виж как има две малки по-такива и едно заостренко, дето сочи на север! Знак е ви казвам! - Срам ме е че съм ти бил учител. - със сълзи на очи промълви Сам. - Това е просто мече лайно... - Ама... *** Нощта посрещнаха в малка борова горичка. Не запалиха огън,за да не ги видят индианците - първо; и главно, защото Поразяващата Трътка баше започнал наново да си заслужва прякора. С огън наблизо това беше живото- и взривоопасно. Беше една от ония лагерни вечери, които са сладостта на живота в прерията - когато са се събрали опитни мъже, преживяли стотици битки; мъже, за които няма страх; мъже, за които няма нищо по-ценно от приятелството между тях; мъже, които биха рискували без колебание живота си един за друг. Разказваха се бойни подвизи и ловни успехи, смешни ситуации и разгадаването на сложни интриги... Абе, с две думи, Поразяващата Трътка лъжеше като насран, а Сам и Минету се правеха че му вярват. - И как се измъкна от това? - вяло измънка Сам, опитвайки се да прозвучи наистина заинтересуван от поредната изцепка на приятеля си. - Ами-и... - замисли се той. - Имах скрито оръжие в ботуша! И като почнах да стрелям: та-та-та-та-та! Та-та-та-та! И... - Имал си скрита картечница в ботуша?! - усъмни се Сам. - Ами-и-и... То беше малка картечничка... Даже по-скоро картечинце... Нали знаеш какви ги правят сега... - неубедително замрънка Поразяващата Трътка. - Айде да си лягаме. - Ама чакайте да ви разкажа де! - Лека нощ! - Избоботи Сам, на който му беше писнало от лиготии, а пък и факта, че не беше пил четиретдесет и осем часа не влияеше добре на настроението му. - Лека нощ. - нацупено му отговори Old Shatterhand и се зави през глава. - Лекар с нож! - обади се и Минету, по-жизнерадостен от обикновено, вероятно защото "белият му брат" щеше да мълчи поне до сутринта. Поразяващата Трътка се събуди от някакъв странен шум. Той съвсем леко и внимателно открехна очите си. Не видя нищо, вероятно защото още беше нощ, и ги отвори нацяло. Огледа се и пак не видя нищо, вероятно по същата причина. Вдигна глава и определи по звездите, че часа е някъде около четири. Той всъщност не можеше да познава времето по звезедите, но един опитен уестман би трябвало да се държи на ниво дори пред себе си. Когато очите му най-после свикнаха с тъмнината, той взе пушката си - огромен Пичкоубиец, и се насочи по посока на шума. Пътем забеляза, че Сам не беше в постелята си и това му навя тревожни мисли. "Вероятно Шушоните са ни открили и ни изваждат от строя тихо, един по един. Е, с мен няма да се справят толкова лесно!" Той скочи в шумящите храсти и се озова срещу потно голо тяло на дребен Шушон, който пъшкаше и се мъчеше да обуздае мулето на Сам. Поразяващата Трътка опря Пичкоубиеца в главата му и стреля от упор. Дребния Шушон спря да пъшка. За малко. После започна да псува. - Ша ма гръмнеш бе тъпак! Как може да си такъв некадърник, бе лайнйо! И като си помисля че аз съм те учил! Индианецът съвсем неочаквано бе заговорил с гласа на Поркинс. Следващите час и половина минаха весело за Минету. Благородният индианец си лежеше в постелята и с нескрит интерес наблюдаваше гонитбата между Сам и Поразяващата Трътка. Снажният уестман подобри рекорда по бягане от ядосано малко човече, заплашващо че "ша ти навре пушаката в малкото космато пърдялниче". Като се има предвид характера на Сам и размера на Пичкоубиеца, никoй не би го осъдил, де. На сутринта, когато страстите се поуталожиха, Поразяващата Трътка се осмели (е, от безопасно разстояние) да попита: - Добре де, Сам, ти какво правеше там? - Ами... - запелтечи той. - В прерията няма много жени, ако не се лъжа. Ти си имаш Минету - вожда на Лапачите, а аз - Мери. Поркинс нежно почеса мулето си зад ушите. - Ами ти, некадърник! Кажи ми как е възможно!? Опря ми пушката в главата и не само че не ме уцели, ами застреля коня си, който беше точно зад теб! - Ами... - сега беше ред на Old Shatterhand да запелтечи. - сигурно мерника нещо се е разместил... - Да бе, и куршимите внезапно са започнали да излизат през прилада. Тъпак. Ша си хване пушката обратно. Хи-хи-хи-хи! Ми ний утре като намерим индианците сигурно ти нас ша изпотрепеш бе, измикярин мръсен! Минету се заливаше от смях. Поразяващата Трътка рядко го виждаше усмихнат. Обикновено устата му беше на "О". Вожда реши да смени темата, тъй като белия брат бе започнал да го гледа злобно: - Дали Бушоните няма да ги умият преди да стигнем? - Убият, бе мрахмул! - заядливо го поправи Old Shatterhand. - Няма. Ти филми не гледаш ли бе? Кога лошите са убивали добрите преди да ги спасят по-добрите, а? - Идиот! - възмути се Сам. - Няма да ги убият, защото ще чакат до вдругиден. Тогава ще ги изтезават на кола на мъчението под пълната луна. Ако не ги убият по пълнолуние, духовете им ще се върнат във формата на гълъби и ще им серат на главите. Ще станат ебати и осраното племе, ако не се лъжа! Хи-хи-хи-хи! Успяха да намерят бивака на Шушоните едва към обяд на по-следващия ден. Това беше лошо, тъй като не можеха да предприемат нищо докато не залезе слънцето, а тогава пък индианците вече щяха да са завързали Див и Бил на кола и щяха да започнат изтезанията с изгрева на луната. Решиха да чакат до здрачаване, после да се промъкнат безшумно до тълпата жадни за кръв червенокожи и да пленят вожда. След това щяха да го разменят за живота на Див и Бил. В сумрака на падащата вечер цялото племе на Шушоните беше наизлезло на площада, образуван от кръга на шатрите. В средата беше забит огромен дървен кол, почернял от кръвта на жертвите. В мрака отблясъците от запалените около стълба огнйове хвърляха зловещи сянки по боядисаните лица на кръвожадните диваци. Всъщност, кръвта по кола не беше истинска, освен това Шушоните мразеха да се мажат с разни гадни и мазни бои по физиономиите (така, де, да не са жени да се гримират!?), още по малко пък обичаха да горят дървата от сега и да мръзнат цяла зима, но пък трябваше да се вадят пари от нещо, а никoй не знаеше кога на тъпите туристи ще им скимне да довтасат. Те не обичаха и хора да измъчват, но вожда разбираше малко нещо от пазарна икономика и каза, че ония ножове дето уж те ръгат, а острието потъва, излизали много скъпи. Така че Див и Бил си бяха наистина в сериозно затруднение. Междувременно, Минету, Поразяващата Трътка и Сам Поркинс внимателно се промъкваха през гората към бивака на Шушоните. Вече бяха стигнали до шатрите, когато мощен гръм разтресе небето и Сам тревожно се огледа. - Май ще има буря. - заключи той. Малко по-късно обаче го застигна и аромата и той метна поглед-томахавка към Поразяващата Трътка. - Я да ми се стягаш, никво пърдене повече, че заради теб ще ни надушат. Уестмъна се изчерви и измънка някакво извинение. Минету ги подтикна да побързат, защото вече се чуваха писъците на Див и Бил - първият етап на изтезанията беше започнал - най-старите жени от племето артистично им се надупваха, вдигайки полите си. Противно на всякакви очаквания, десетина минути по-късно тримата другари вече стояха зад гърба на вожда. Сам със завиден скок се стрелна към гърба на вожда и му приложи ключа - "Две дини под една мишница". Това беше изключително ефективен и непозволен в борбата захват, при който бореца стоеше зад гърба на противника си и с едната ръка усукваше ташаците му, а с другата дърпаше косата му, извивайки главата назад. Минету се изправи гордо и с насочена към най-близкия индианец пушка заговори на местното наречие: -Аз съм Минету, вожда на Лапачите, а до мен стоят Поразяващата Трътка и Сам Поркинс! Моите червени братя знаят защо сме тук! - извика силно той. - Вие сте пленили нашите приятели и с това доказахте, че сте врагове на най-опитните мъже на Запада! - Сега ще пуснете Див Слон и Бил Поркал и ние ще си отидем мирно и тихо. - намеси се и Old Shitterhand. - Направете го и никoй няма да пострада. Вие виждате в ръцете на червения ми брат "Сребърната пушка", а аз съм стиснал здраво карабината "Хенри". Шушоните заприпадаха от смях. - Моля ти се, излагаш ме. - прошепна Сам. - Махни си ръката от там и извади другия пищов, ако обичаш. Поразяващата Трътка невярващо погледна към слабините си, дръпна си рязко ръката и се изчерви отново. После се окопити и извади револверите. - Брат ми има два пъти по шест куршума в ръцете си, - пак пое инициативата Минету. - една дузина от вас ще умрат, а вожда ви ще е пръв. Поразяващата Трътка започваше да посинява. Див и Бил бяха затаили дъх в очакване на спасението си. Минету заплашваше с каменна физиономия. Сам усукваше безмилостно. Вожда хвана 6-та октава на фалцет. Поразяващата Трътка позеленя - искаше му се да го направи, но го беше срам да се изложи пред толкова много хора и се стискаше. Минету извика: - До една минута ще си тръгнем всички или ще убия вожда ви. Цялото племе стоеше като заковано. Бяха в шах. Да, обаче заместник-вожда се оказа твърде съобразителен и се сети кой ще стане шеф на племето, ако вожда пукне. По тая причина запрати томахавката си право в главата на вожда. След минута Поразяващата Трътка, който вече беше лилав, Минету и Сам Поркинс стояха завързани на стълба на мъчението точно до Див Слон и Бил Поркал. Новият вожд се хилиеше самодоволно. Племето бързаше да изрази открайвремешните си почитания към него. Минету мълчеше. Сам псуваше. Бил псуваше. Див псуваше. Поразяващата Трътка беше посивял от напрежението, което му костваше да се стиска. Новият вожд поиска копие и застана пред него. - Вижте всички прослувутия Old Shitterhand! - извика той към сънародниците си. - Вече е пожълтял от страх. Ти не си мъж. Ще те убия като куче! - извика той и замахна към сърцето на опитния уестман. Той пък си мислеше само как да се сдържи и да умре като опитен уестман, без да се излага (т.е. да го запомнят с предсмъртна пръдня). Да, ама малко хора могат да останат безразлични при вида на летящо към тях копие. Е в този момент Поразяващата Трътка избълва най-ужасяващо мощната пръдня, която някога света бе чувал. Тя изтръгна кола от земята, изстреля го по-бързо от светлината някъде към Куртово Конаре, след това бавно се плъзна пред очите на невярващия вожд и се запромъква към най-близкия огън. *** Ако и днес човек язди през местността, където се събират щатите Хуйоминг и Небръснатка, ще види огромен кратер, а местността в радуис няколко мили около кратера е черна и обгоряла, няма нито едно живо растение и нито едно животно наоколо. Общо взето, не е нужно да си познавач, за да разбереш, че навремето САЩ са правили тук ядрените си опити. След щастливото си завръщане от Куртово Конаре (като по пътя успяха да посетят и други забележителни места като Тутракан, Бусманци, Шишманци, Смилян и Кузлоджово), Поразяващата Трътка и приятелите му преживяха още много приключения. Когато се умори да броди из прерията, Old Shitterhand се омъжи за един скромен негър, който готвеше добре, и се захвана да опише преживелиците си. Копие от тези записки ви предавам аз - смиреният ценител, като моля за прошка, че си позволих да ги подложа на скромната ми редакция. Автор : Петър Влайков |
||||||||||
|
Източник : maniaks.hit.bg Коментари [107] | Отваряно [44028] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо