 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2016-03-12 14:27:44 -- feb | ||||||||||
Да не вземе жена да си помисли нещо Ако става въпрос за блондинки, аз съм обратна. Руса съм, но не съм тъпа. Този есемес обаче, ми разказа играта.
Изчурулика ми сутринта нокията на съобщение и чета: "48М.4040". Викам си – я, това е Митко! Едно старо гадже, живее в Монтана и мерцедесът му е № 40 40. Звъннах веднага – Мите, как се сети за мен, и аз си мисля за... таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено – имате грешка, кого търсите, моля. Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и си мисля. Леле, сетих се, това е тате – ул. Морска 48 тел.40-40. Нещо се е случило, я кръвното, я нещо друго. Знаех си! Казвах му – смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само егене-то – той не, та не! Докато набера номера сърцето ми ще изхвръкне... Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика... Едвам го чувам... Кое е зле, бе тате, пък той – ами половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха голите охлюви. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална, последната дума не съм я чула и почнах да му се карам - не те е срам, пак си ходил да гледаш нудистките на плажа, одъртя, пък акъла ти не дойде. Докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля, леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа... Може и терористи да са, 48М – туй е Москва... или Маями. Изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас – дежурният, казва, на шесто РПУ слуша. Започвам подробно от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам един телефон, там са от специалния отдел. Набирам аз номера и чувам: Добър ден. Диспансер за психично здраве...и пиип, записват, значи. Затворих веднага, не съм толкова тъпа. В този момент моичкият се връща ухилен и с цвете. Айде, вика, муце, честит празник! Чочо, лягай си, пил си, знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата. Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих си пак есемесчето и каквато съм емоционална, държа нокията и плача. Никакви шифри, никакви терористи. "Честит осми март – Чочо". Това било съобщението. |
||||||||||
|
Коментари [0] | Отваряно [33712] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо