 |
 за хора, небезразлични към хумора |
| Смешни снимки от веселбата | ||||||||||
|
||||||||||
| <-- По-нови По-стари --> | ||||||||||
| -- 2024-02-12 19:47:36 -- feb | ||||||||||
Как да измерим височината на небостъргач Казват, че на изпит по обща физика в университета в Копенхаген бил зададен следният въпрос:
“Опишете как с помощта на барометър може да се определи височината на небостъргач.” Отговорът на един от студентите гласял: “Завързваме здрав канап за горната част на барометъра и го спускаме от покрива на небостъргача до земята. Сумата от дължината на канапа и дължината на барометъра е равна на височината на зданието.” Този невероятно оригинален отговор така разгневил преподавателя, че студентът бил веднага скъсан. Студентът обаче се оплакал, твърдейки, че отговорът му е несъмнено верен, поради което университетската управа, за да разреши случая, назначила независим арбитър. Арбитърът отсъдил, че отговорът наистина е верен, но не показва никакво забележимо познаване на физиката. За да се реши случаят, решили да извикат отново студента и да му дадат шест минути, в които той да предложи устно отговор, показващ поне минимално познаване на основните принципи на физиката. Пет минути студентът седял мълчаливо с набръчкано от мисли чело. Арбитърът му напомнил, че времето изтича, на което студентът отговорил, че той е готов с няколко изключително подходящи отговора, но не може да реши кой от тях да предложи. След като го посъветвали да побърза, студентът отговорил следното: “Първо, трябва да отнесем барометъра на покрива на небостъргача, да го пуснем от ръба и да измерим времето, за което ще падне на земята. Височината на зданието тогава може да се пресметне по формулата ... . Но в този случай жалко за барометъра.” “Второ, ако денят е слънчев, можем да измерим височината на барометъра, да го поставим на земята и да измерим дължината на сянката му. Тогава измерваме дължината на сянката на небостъргача и по просто тройно правило намираме височината му.” “Ако обаче искаме да постъпим строго научно, трябва да вържем за горния край на барометъра неразтеглива нишка и да започнем да го люлеем като махало – първо на земята, а после и на покрива. Измервайки периода на махалото в двата случая, като имаме предвид формулата ... можем да намерим стойността на земното ускорение на равнището на земята и на покрива, а чрез разликата от двете стойности – да пресметнем и височината на зданието.” “Ако ли пък небостъргачът има външна стълба за случай на спешни ситуации, по-лесно ще бъде, изкачвайки се по нея, да използваме барометъра като мерителна линия. В този случай трябва да умножим дължината на барометъра по числото, което показва колко пъти той се нанася във височината на зданието.” “Е, разбира се, ако държите да бъдете досаден и ортодоксален, ще трябва да измерите с барометъра атмосферното налягане на земята и на покрива и да превърнете разликата от милиметри живачен стълб в метри, за да получите височината на зданието. Но тъй като нас непрекъснато ни втълпяват да се упражняваме в нетрадиционно мислене и да прилагаме научните методи, без съмнение най-добрият начин е да почукаме на вратата на портиера и да му кажем “Ако искате да се снабдите с този хубав нов барометър, аз съм готов да ви го дам, стига само да ми кажете колко е висок този небостъргач!” Казват, че студентът бил Нилс Бор, първият датчанин, получил Нобелова награда по физика... Между другото, вторият е синът му – Оге Бор.) |
||||||||||
|
Коментари [37] | Отваряно [19335] Сподели в : |
---- naso
Най-ново 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 > >> Най-старо