| Истории от детската градина Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се
 бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два
 номера по-малки, но накрая, потънала в
 пот жената се справя, само за да чуе:
 - Ама те са на обратно!...
 Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова
 трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава:
 - А това не са моите обувки!...
 Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля е пита:
 - А къде са твоите?
 - Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм
 със старите обувки на батко Влади.
 Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
 - А къде ти са ръкавичките?
 - Като дойдох сутринта, ги сложих в
 обувките...
 
 |