kafence.com
за хора с чувствителност към хумора
 



Google търсене из кафето

Смешни снимки от веселбата
Смешна снимка kogato momiche vidi hlebarka Смешна снимка markuch-fashion Смешна снимка gaz che ne ostana Смешна снимка eto zatova se hodi na fitnes-zaradi jenite Смешна снимка zatvyrjdava znaniqta s blizalka Смешна снимка v uchilishtniq rejs Смешна снимка spring Смешна снимка kyrvene ot anusa Смешна снимка tynko tiho minavane pod mosta Смешна снимка meanwhile in australia
<-- По-нови По-стари -->
-- 2006-05-05 12:55:53 -- tereshkova

Тайният Дневник на Архангел Михаил

Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.

Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..

Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!

Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.

Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход ебаси. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.

Ден 1460020
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.

Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.

Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.

Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.

Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.

Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми ебаси, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.

Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.

Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.

Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.

Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи пап се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог. Вземам Ицо и отиваме на риба.

Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско.
 
Източник : Stoyan Danov
Коментари [18] | Отваряно [14902]

Сподели в :
 
 
nick | коментар

 
Eos | 2006-05-25 12:10:25 | 87.126.50.* | | Varna
nai gotinoto neshto koeto sam chela.BLAGODARQ ZA SMEHA
Stt | 2006-05-25 12:11:04 | 87.126.40.* | | Lom
evalata pich, neveroqtno e!!!
cikista | 2006-06-07 12:31:16 | 83.228.51.* | | Burgas
bravoo,bis
fff | 2006-06-19 15:41:11 | 83.228.20.* | | Kyustendil
super e ne sam se smiala taka otdavna mersi i davai taka
Mi4etoOoOo | 2006-06-29 21:49:02 | 213.91.247.* | | Varna
pi4 mn e qko drugo takova ne6to nqma bravo!!!
sfghdf | 2006-07-26 15:01:40 | 155.56.68.* | | Walldorf, Germany
kak pa prilicha na laboratorni hroniki... kak pa ni edin pyt ne se zasmqh kato na laboratornite hroniki
sve | 2006-07-26 15:44:01 | 85.239.128.* | |
:-) utrepa konia...
gecha | 2006-07-26 16:40:41 | 87.126.46.* | | Varna
VARXA E!!! Naistina ne sam se smjal taka...sas salzi otdavna. BLAGODARJA ZA TVOR4ESTVOTO!!!
mishy | 2006-09-29 18:04:58 | 85.14.33.* | |
скъсах се да се хиля:)
Feamma | 2006-10-20 23:33:14 | 213.240.232.* | | Rousse
mn izrodsko evalata batence :D m/
ikew | 2006-11-15 01:46:38 | 85.91.129.* | |
не че нещо, но това го писах аз :) Постнато за първи път в дира, форума за християнството. Хич не съм го чувал тоя Стоян Данов
xts | 2006-11-15 09:50:01 | 85.11.170.* | | Sofia
Хич и не съм го писал аз ;) Обърни се към автора :)
xts | 2006-11-15 09:53:46 | 85.11.170.* | | Sofia
Все пак пише източник, а не автор ;) Със здраве
BAHEB | 2006-11-18 00:54:06 | 213.240.224.* | | Varna
BAH MAMA MU MNOGO E DALGO BRE. AMA INA4E KARTI.
Анонимен | 2007-12-27 21:17:07 | 89.25.102.* | | Sofia
super e
gubagu | 2008-12-23 16:41:59 | 85.145.200.* | | N/A, Netherlands
Neznam koi go e pisal no e mnogo gotini Bravo na avrtora koito i da e toi :-)
gogoB | 2009-05-01 08:23:40 | 222.228.110.* | | Tokyo, Japan
nazdrave
hEliX | 2009-11-17 01:00:51 | 86.28.155.* | | London, United Kingdom
Блудкава, неграмотна простотия, очевидно много подходяща за читателите на сказката. Изпратилият ми връзката вече си получи заслуженото, но горчивината от натрапеното изродено чувство за хумор няма да се разсее скоро. Сбогом, не ме изпращайте – зная къде е вратата.

Бой нямаше. Имаше превантивно-възпитателна дейност, извършена с голяма динамика
---- naso
Страница : 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184
за контакти, разклонители, щепсели и други ел.материали : feb [маймунско а] kafence [точка] com 
Оферти за екскурзии, почивки и хотели  |  Смешно и забавно |  Най-бруталните вицове ©2002-2016 kafence.com All rights reserved.
Maintained by Linux на български



exec : 0.04