kafence.com
за хора с чувствителност към хумора
 



Google търсене из кафето

Смешни снимки от веселбата
Смешна снимка ihihi Смешна снимка polo Смешна снимка pravi pyt na novata kola Смешна снимка varda che bryzam Смешна снимка sichko moje Смешна снимка nema da begash Смешна снимка taka si e Смешна снимка takyv edin shtastliv Смешна снимка jega e Смешна снимка nqma da go mokri q
<-- По-нови По-стари -->
-- 2010-09-30 23:59:59 -- feb

Четвъртък е

Четвъртък е | Четвъртък е.

Задръстването започва още от Подуене, където има /на око/:
• триста и тринайсет коли
• пет автобуса, четири от които са с номер 72
• ТИР
• лада с цигани и зеле, в равни части
• бетонобъркачка.
За да се влея сред цялата тая ослепителна красота, без да ми идат броните и огледалата, трябва да си избера шофьор от мъжки пол, когото да гледам от упор с жалния поглед на настинала блатна нутрия.
Шофьорите на ТИР и бетонобъркачка не вършат работа, тъй като не ме виждат. За тях аз съм някакъв мухъл, който по необясними причини съществува там долу, и ако тръгна да им се тикам, от мен ще останат само ламаринените регистрационни табели, за радост на циганите в ладата.
Веднъж сляла се с потока, си отдъхвам. Пийвам кафе, а от цигара нямам нужда, тъй като комшията пред мен кара Форд Мондео с дата на производство преди моята собствена.
По това време автомобилите очевидно са ги правили да вървят на лигнитни въглища, затова и ауспухът му бълва в лицето ми сажди, пепел и други безценни вещества.
След 15 минути съм минала светофара и вече съм на Мадрид, което за мен е събитие, сравнимо единствено с влизането ни в НАТО, рождения ми ден и най-вече моментът, в който научих, че Русенска област се е сродила с монголския аймак Тув.
Тук времето тече бавно. Бих могла да прочета вестник, кратка поема или да напиша хайку с червило върху осраното предно стъкло, но не го правя. Съседът отляво ме пита дали имам огънче и ме гледа игриво, а този отзад се залива от смях, но всъщност като че ли малко ревнува.
Социализираме се.
Задава се трамвай номер 20 и дрънчи като в изповедалня, въпреки че на всички е ясно, че колите не могат да се изпарят от релсите.
Там ще си стоим, докато светне петото зелено. Междувременно с Огънчето можем да се оженим и да си направим бебета върху капака или директно на платното, и когато любовта увехне, щото тя неминуемо увяхва, аз ще му изневеря с Реното отзад, а той – с лилавата Фиеста отдясно, и накрая, когато светне нашето зелено, всеки ще поеме по своя път.
Ето така се разпадат семействата.
За разнообразяване на пейзажа, в насрещното изплува каруца. Липсва само презокеански лайнер, локомотив и цепелин. Кочияшът е кисел гъзар и кара по релсите, конят патетично вее грива и чатка с копита по траверсите, а домочадието в каруцата блее в небето от коприна.
На две крачки от тях кокетно се перчи бонбонено опакован Мерцедес, опасан в коледни лампички, който е наградата за някой друг кисел гъзар, който ще го спечели в намиращото се на ъгъла казино, и също ще го кара по релсите.
Аз нямам желание да печеля от казино, единственото ми желание е да не ми свърши бензинът и да не ми гръмне двигателят от прегряване. Не е малко.
Докато се усетя, вече е минал половин час и съм на паметника Левски. Там е като на Ивицата Газа и трябва да съм политически коректна, за да не ме отнесе тролей номер 2, управляван от сприхава ватманка, чиито устни се движат по същия начин, както се движеха тези на Христо Стоичков в активните му години.
Нямам повече време за губене, щото ако поседя още малко на паметника Левски, ще стана на 30.
В края на краищата, ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си, така че се хвърлям смело пред тролей номер 2, ватманката почва да движи не само устните си, но и пръстите си, излиза й пяна на устата, жартиерите падат. Не нейните, а тези на тролея.
Към съвета, Министерския, времето вече май е спряло. Смътно подозирам, че все още е сряда, но това, всъщност, няма абсолютно никакво значение.
Защото и в четвъртък ще е така, и в петък - също, и догодина – пак. И каруци ще има, и лади с цигани и зеле, и бетонобъркачки, и кисели гъзари. Тук просто е така.
 
Източник : vwclub.bg, което в крайна сметка се оказа на krasitta
Коментари [12] | Отваряно [16257]

Сподели в :
 
 
nick | коментар

 

Бой нямаше. Имаше превантивно-възпитателна дейност, извършена с голяма динамика
---- naso
Страница : 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184
за контакти, разклонители, щепсели и други ел.материали : feb [маймунско а] kafence [точка] com 
Оферти за екскурзии, почивки и хотели  |  Смешно и забавно |  Най-бруталните вицове ©2002-2016 kafence.com All rights reserved.
Maintained by Linux на български



exec : 0.01