| Физичната епопея Вятър духа, куче лае, Нютон моркови копае.
 Но пада ябълка, ръбата
 и му се пръсва о главата.
 С псувни дървото той събаря.
 И всеки ден се туй повтаря...
 Тринайсета цицина зрее,
 докато оня проумее,
 че не главата, а Земята
 привлича кат магнит телeсата...
 И после в бинтова одежда
 фаталния закон изжежда!
 
 Взрив ... и облаци от пара
 носят се над малка гара.
 Бай Карно, оплискан в бира,
 пак си зъбите събира.
 Опитът му пак не случи -
 цикълът не се получи.
 Парният котел пак гръмна
 от идеята му тъмна :
 амбициран до небето
 да повдигне КПД-то,
 в машинарията си гнусна
 не въглища, барут той пусна!
 
 След бурна нощ, във златна вана
 Архимед се къпе в пяна.
 Какво ще стане той не знае,
 ако се вътре изпикае.
 Изпъва се.
 Напъва се...
 Хоп, и ваната прелива!
 С физиономия щастлива
 "Еврика!!!" крещи и значи -
 край на всички неудачи :
 "Всяко тяло потопимо
 ще измества точно вино
 толкоз, колкото, изглежда,
 бъбрекът му произвежда!"
 Щастлив увиват го в хавлия,
 макар и още махмурлия...
 
 В кален гьол коза се дави
 и ВЪЛНИЧКИ КРЪГЛИ прави.
 Максуел - рибарче блатно,
 гледа шоуто безплатно.
 След като със кеф остави
 добичето да се удави,
 измъкна го, одра, отвори
 и с нож корема му разпори :
 Намери вътре в плат увит
 подгизнал електромагнит...
 "Това е значи тази сила,
 ВЪЛНИТЕ КРЪГЛИ породила!"
 И над шаран със лук и бира,
 вълните продиференцира.
 
 В парка слънцето припича.
 Алберт по гащета тича -
 изнасилва си краката
 с хронометър във ръката.
 Пружинката се скъсва нещо,
 но той улисан не усеща...
 След час пристига при бай Петър
 (със неподвижен хронометър!)
 
 |