Сенсей Мичикуро Яннуари месец. Още я студ, въпреки че немаше ич снег. Толко беше студено ,
че даже и песовете не сееха да припикават нищо, що после не можеха да са
одлепат от ледената висулчица. Седнал сенсей Мичикуро и плете търлъци. Ма
търлъци не човешки , а таралежовски , що приатела му Хеджихогу вместо да
заспи като другите таралежове зимен сън , той се дири кво има за еденье и
пиенье, а па ще изпущи и къ свръшва юбимиа му сериал "Листопад". Мичикуро
много са грижеше за на-добриа си приател , але съга тиа търлъчки ем ще го
вардат от студа, ем тоа пустиняк като земе да са шушняри нощеска нема да
тропа с ноктенца по дъските и да го буди. Беше ги догодил шаренки с мининки
шарки на гъбки и ябълчици.
Тъкмо беа седнале пред телевизора да гледат ка една баба решава
кръстословицата на Къци Вапцаров. По това време той разказваше един от
най-смешните си вицове. Толко беше смешен , че изнесоа двама на носилка , че
беа колабирале от смя , а па на един друг му биа инжекциа да са успокои , че
така са беше заласнал , че не можеше да си поемне въздух. Думата която
треаше да познае бабата почваше с "П" и сфръшваше на "КА" и беше от пет
букви. Женицата беше изгръмела сички карти и съга са беше умислила , коя я
па таа домашна фтица. Напрежението растеше в залата и сичките петнайсе
човека от публиката беа станале на крака и стискаха кой колко може палци ,
като един даже си стискаше и катетъра , що торбичката му са беше наплънила ,
а нещеше да изпущи най-интересното. Момичетата на късмета раздаваха валериан
на паникьосаната публика. Отброяваха последните неколко секунди , а
бабичката са потеше и препотваше и от нерви си премяташе ченето у устата си.
3 - 2 - 1 ....
- ПАТКААААА извика човек от пръвия ред , не издържал на напрежението и са
фана за гръдите. Получи инфаркт.
Мичикуро довръши и четврътото търлъче и извика бодливия си другар , за да му
ги
връчи , но от Хеджихогу ни трън ни следа. Стана разгледа насам-натам , па
под кревета гледа , па в библиотечката с коанете надникна. " можеда са я
зачел нящо " помисли си , па до шишето с рикиата провери , може да са я
насвяткал и да са я изпружил, но и там го нямаше. Отвори вратата и отиде до
кухнята, разгледа дали не я реъл да апне нящо. Нема го никъф . " Е нищо като
дойде ще му ги дам. Еба ли го къде я ръгнал пак." си рече Мичикуро и са
запъти къде стаата си , да са приготви за предстоящата лекция на сенсей
Ямато на тема " От икебана , дръвесата може да ги боли , ма па от таа
икебана става и салата за ютата рикиа на сенсей Вин Це Пии."
Преди да са прибере обаче реши да иде до дръвника да земе неко кръпел да
муне у фурнята , за да не истива сакето , което го чакаше за след лекцеата.
Куга отиде там . що да види . Хеджиходу мандръса белата мачка , и толко са
беше съсредоточил , че ич му не обръна внимание. Беше са подпрел с една ръка
за кръста, а с другата от време на време си тръкаше челото , че явно са
потеше.
Мичикуро пламна от срам , че така неволно я станал свидетел на най-
интимните преживяваниа на другара си и леко леко са гъзниса, и са заистъпа
да излаза, като са стемеше да не дига шум, че да му не секне работата и
после да му са сръди цела вечер. Ка си одеше заднешком, обаче сенсея са
спъна от остаена кофа с пепел от фурня в страни до вратата и са сурина по
гръб, като в падането си са опита да са фане за връските със сушени чушки ,
къде висеа нади главътъ му, преметнати на една врълина, заедно с неколко
сплита лук. Събори сичко връз него си , като събори даже и едно цинково
корито , къде беше подпряно до него. Разнесе са данданиа до небесата.
Мачката са подплаши и ръгна да тръчи по двора , а па таралежека
са беше фанал за задницата и и не смееше да са пущи , че ако падне щеше да
си ожули коленете , а па те са четири и болеше повече. Тръчи мачката от стра
, а Хеджихогу са дръжи за неа.
Двама от сенсеите на двора са разсеяха и тва костваше предните зъби на
третия сенсей , който изпълняваше сложен акробатичен скок с преврътане, като
разчиташе , че тиа двамата ще го фанат, ма те и не посегнаа да го фанат
даже, и той са пльосна по очи, но въпреки това в падането си и той даже се
изненада на странната гледка.
Ча след десетина минути мачката са замори и падна задъхана в талкънъта в
сламата. Хеджихогу са пущи и си довръши работата с неа, и след това си
тръгна. На излизане се обърна и и намигна гяволито , като подигна вежди.
Мичикуро беше са прибрал в стаата си и нервно крачеше насам натам , като
се молеше другаря му да не му се сърди заради таа случка. Но когато
таралежека влезна през вратата ухилен до уши , разбра че няма повече от
какво да се страхува. Подари му малките търлъчки и по- късно вечерта след
лекцията седнаа да ударат по некоа друга рикиа и да бодът в салатата,
старателно подредена в стила икебана. Разправаха си весели истории по мъжки
и дигаха наздравици цела нощ.
На другата заран Мичикуро излезна рано да пика на двора и виде белата
мачка , да го наплюдава , укачена на керемидите. Виде на краката и мининките
търлъчки и весело са усмихна. Приатела му беше флюбен.
Дълго мисли Мичикуро и извади книжлето с коане, и си записа следното
хайку:
Мандръсане , калабалък ,
Мачка и търлък.
Малък ежко ,
нежно пее
Сърце подскача
Юбов грее.
|