Нека пече Еее орица, орица, благи орица, седим си азе и има нема, па ма заапе щркела па ма не пуща, те тава я...
а не я леко да седи човек, не я леко, що седиш, а то слънцето припича, таа жЕна, припича и му ич не я зор, але отсеги зима да има и мушици, апат тиа жЕни, апат до кокал, ти удариш с каскета она са префрли на другата ръка, тава мушицата я итро животно, дорде префрлиш каскета у другата ръка, она фркне па на таа, оди лази по къде ли не, говна, лаайна, па доде да ти преапва мъдете...
по едно време ти досади, то не ее да я една, навалиш оня къскетец накъде една стран, засучеш ръкаве, и са изуаш бос, фрлиш ония црвуле, целите говнясале къде си изрявал гюбре цела заран, събуаш ониа чарапци, целите в осиле, от фргане сяно на говедата, и рупааане по талканътъ, па си раздвижиш така малко краката, да ладнат, верно посъбрало са я малко тиня между пръстите, ама тя ще просъне от тава слънце па ще са срупаа самичка...
а оно си напича, таа жЕна, нема да са спре, разгрдавиш са убаво, едно копче го има, едно го нема, отдоле стрчи длака, потнико са види така от ония убавите комбайнерските, на дупките, а ти си думаш, мооо да съм вир вода ама нема да го фрла, така ка ма я напекло, от тука не мрдам...
напича таа жЕна, па земе мине Галинка сиренцето па коту са навикне "ай Жъбия, ти нема ли барем едно пладне да са прибереш като ората да легнеш у вазе си, а да не седиш и да разгледваш коту стопанско шиле" и отмине, и неа я напекло жегата, ама држи печено, щурава женица я кя, мъчи, грби, за кво таа сила...
седа, седа, преживям една сламчица между джуките, па си думам "ай Кольо, ще ли са верно дигнеш, па да си видиш дом нящо работа" па са замисла къде да ида дом, коту тама нема нигде никой, с кой да си прооротим една приказка, когу да изпрееба на фамилийка, на когу Наздраве да реча...
а то си напича... ако нека пече... ебал съм му фамилииката кой гу я със слънчице... мооо да си пече, ама съм и азе гявол, след малко ще додат да докарат биволиците на водопой, ония щети ще стъпат, ще нагазат, водътъ ще прелее, и къде тиня, къде водица, ще са стече право до мене, ще си топна краката, и ще си седа, мене ма нищо не гони заникъде...
|