Ало, за домофона се обаждам Идиотски безсмислен разговор. Звъни ми мобилният телефон. Женски глас с провинциален акцент:
- Алоооо, за домофона се обаждам!
Аз, спокойно:
- Добър ден, кого търсите?
Отсреща:
- За домофона бе, госпожо, за домофона, дето е повреден!
Аз:
- Не разбирам за какъв домофон говорите?
- Ми долу бе, не звъни! Домофонът не работи!
Аз вече съвсем недоумяващо:
- Вие кого търсите? Опасявам се, че имате грешка!
- Никаква грешка нямам, тук е записан Вашият телефон!
Ха сега де!
Аз отново: Не знам за какъв домофон става дума.
Дамата: Тоя, дето е повреден!
Аз:
- Добре, но защо ми се обаждате на мен? Има си домоуправител.
- Ами, госпожо, защото Вашият телефон е даден тук.
Ха сега де! Къде е това "тук" ?
Пак питам госпожата кого търси и за какъв домофон става дума. Диалогът на абсурда се повтаря:
- Домофонът, дето не работи , бе госпожо!
Аз, вече разбирайки че с тази жена не мога да изляза наглава и да я накарам да каже кого всъщност търси, питам:
- Къде се намира този повреден домофон, на какъв адрес?
- "Трепетлика" 5, бе госпожо! - дамата отсреща звучи вече много нервно.
- Добре, - казвам. - Аз не живея на "Трепетлика" 5 и не съм се обаждала за повреден домофон. Имате грешка.
- Как ще имам грешка! - възмущава се госпожата. - Знам, че не живеете тук! Аз се обаждам да ни поправите домофона.
Сега я втасахме...
- Госпожо, - обяснявам кротко. - Аз не поправям домофони и нищо не разбирам от домофони. Обаждате се на частно лице.
Отсреща много троснато и силно възмутено:
- Ами защо не ми казахте, че сте частно лице! Аз звъня на фирма!
ТРЯС и затваря телефона.
ХЕПИ ЕНД.
|