kafence.com
за хора с чувствителност към хумора
 



Google търсене из кафето

Смешни снимки от веселбата
Смешна снимка firewall Смешна снимка plius minus Смешна снимка hitove Смешна снимка voinata na svetovete Смешна снимка 25000 godini izkustvo Смешна снимка sofiq-sled kato zatvorqt smetishteto Смешна снимка silence Смешна снимка semeina snimka Смешна снимка jenski mechti Смешна снимка made in france
<-- По-нови По-стари -->
-- 2009-04-30 16:21:07 -- feb

История на мръсните чорапи. Част3 : Казармата

История на мръсните чорапи. Част3 : Казармата | Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме изпуснаха от поглед през този период...много са загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден с един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вечерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобед лежах като заклан на леглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубинките от тях изтече поне 300мл. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20-тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали та се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събух кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са в медицинският сектор. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята.
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено в единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха - ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката с цветята на командира.
ден 29: Заместника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ми се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се. ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е далече. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: .......
ден 39: .......
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове. ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя. ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехналите цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките..... качествена изработка. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и се строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.

Всяка прилика с истински събития или лица е случайна.
 

Коментари [12] | Отваряно [15928]

Сподели в :
 
 
nick | коментар

 

Бой нямаше. Имаше превантивно-възпитателна дейност, извършена с голяма динамика
---- naso
Страница : 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71 72 73 74 75 76 77 78 79 80 81 82 83 84 85 86 87 88 89 90 91 92 93 94 95 96 97 98 99 100 101 102 103 104 105 106 107 108 109 110 111 112 113 114 115 116 117 118 119 120 121 122 123 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133 134 135 136 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146 147 148 149 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159 160 161 162 163 164 165 166 167 168 169 170 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180 181 182 183 184
за контакти, разклонители, щепсели и други ел.материали : feb [маймунско а] kafence [точка] com 
Оферти за екскурзии, почивки и хотели  |  Смешно и забавно |  Най-бруталните вицове ©2002-2016 kafence.com All rights reserved.
Maintained by Linux на български



exec : 0.01